Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 163
Перейти на страницу:

„Кървавият Свети Валентин“ затихна в iPod-а и Зак смъкна слушалките. Небето навън все още не беше изсветляло, но той най-сетне се почувства уморен. Вече обичаше да се чувства уморен. Обичаше да не мисли.

Така че се приготви за сън. Но още щом се отпусна, чу стъпките.

Шляп-шляп-шляп. Като боси стъпки по асфалта. Зак надникна през прозореца и го видя. Гол мъж.

Вървеше по улицата с бяла като лунната светлина кожа, гънките на отпуснатия корем проблясваха в нощта. Ясно личеше, че мъжът е бил дебел някога… но след това беше изгубил толкова тегло, че кожата му беше провиснала навсякъде, дотолкова, че бе невъзможно човек да открои точно силуета му.

Явно беше стар, но възрастта сякаш не му личеше. Оплешивяващата глава с лошо боядисаната коса и подутите вени на краката издаваха, че трябваше да е около седемдесетгодишен, но в стъпката му имаше толкова живост и походката му бе толкова енергична, че човек би могъл да го вземе за младеж. Зак си помисли всички тези неща и забеляза всичките подробности, защото толкова много приличаше на Еф. Майка му щеше да му каже да се махне от прозореца и да позвъни на 911, докато Еф щеше да изтъкне всички тези детайли, които оформяха картината с този странен мъж.

Белокожото същество обиколи къщата от другата страна на улицата. Зак чу някакъв тих стон, а след това трополене при оградата на задния двор. След това мъжът се върна и тръгна към предната врата на съседа. Зак си помисли да се обади на полицията, но това щеше да предизвика всевъзможни въпроси към него от страна на мама. Трябваше или да крие безсънието си, или да търпи дни и седмици с прегледи и със срещи с лекари, а отделно — и нейните тревоги.

Мъжът излезе на средата на улицата, а след това се спря. Ръцете му висяха отпуснати отстрани, гърдите му бяха хлътнали — дишаше ли изобщо? — лекият нощен вятър разроши косата му. Оголи коренчетата, червеникаво кафяви като от шампоана-оцветител за посивели коси „Само за мъже“.

Съществото вдигна очи към прозореца на Зак и в един безумен миг погледите им се срещнаха. Сърцето на Зак бясно затупа. Едва сега за първи път успя да види мъжа отпред. През цялото време го беше виждал отстрани или в гръб, с нагънатата кожа, но сега видя целият му гръден кош… и светлият кръстосан белег, който го покриваше изцяло.

И очите му… Бяха само мъртва тъкан, оцъклени и мътни дори на леката лунна светлина. Но най-лошото от всичко бе това, че в тях тлееше трескава енергия. Пробягаха напред-назад и след това се приковаха в него… Взряха се в него с някакво чувство, което беше трудно да се определи.

Зак се присви назад, отлепи се от прозореца, уплашен до смърт от белега и от онези празни очи, които се бяха втренчили в него. Какво беше това изражение…?

Познаваше този белег. Знаеше какво означава той. Белег от аутопсия. Но как беше възможно това?

Рискува отново и надникна навън откъм ръба на прозореца, съвсем предпазливо. Но улицата вече беше празна. Изправи се, за да може да види по-добре, но Мъжът го нямаше.

Беше ли се появявал изобщо там? Може би безсънието наистина започваше да му се отразява. Да вижда крачещи по улицата мъжки трупове не беше нещо, което дете на развеждащи се родители държи да сподели с терапевт.

А след това го осени. Глад! Точно това беше. Очите на мъртвеца го гледаха, изпълнени с глад

Зак се шмугна под завивките си и зарови лицето си във възглавницата. Изчезването на странния мъж не го облекчи, а тъкмо напротив. Беше си отишъл, но вече бе навсякъде. Можеше да е долу, да е нахлул през кухненския прозорец. Скоро щеше да се заизкачва по стълбището, съвсем тихо… Дали вече не чуваше стъпките му?… А след това да застане в коридора пред вратата му. Тихо да размърда бравата му — разнебитената брава, която така и не се заключваше. А скоро след това щеше да стигне до леглото на Зак и после… Какво? Страх го беше да чуе гласа на мъжа и да види мъртвешкия му поглед. Защото бе обзет от ужасяващата увереност, че макар да се движеше, мъжът не беше вече жив.

Зомбита…

Зак се скри под възглавницата си. Умът му кипеше, сърцето му биеше лудо, изпълнен беше със страх и се молеше утрото да дойде и да го спаси. Колкото и да го ужасяваше училището, молеше се час по-скоро да съмне.

От другата страна на улицата, в съседната къща, светлината на телевизора рязко угасна и в празната улица отекна далечният звън на счупено стъкло.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)