Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 163
Перейти на страницу:

Докосна я и стисна тънката ръчица над лакътя. Плата на рокличката ѝ. Беше истинска. Беше тук. Хвана я с две ръце и я притегли към себе си, прегърна я и я притисна до гърдите си.

После се отдръпна и я погледна отново. Избута сплъстената ѝ коса от луничавото ѝ личице. Как беше възможно това? Огледа навън потъналия в мрак двор пред къщата, за да види кой я беше довел.

Никаква кола нямаше на алеята. Никакъв звук от отдалечаващ се автомобил.

Сама ли беше? Къде беше майка ѝ?

— Ема — промълви Гари.

Изправи се и я поведе вътре, затвори входната врата и включи осветлението. Ем изглеждаше замаяна. Носеше роклята, която майка ѝ беше купила за екскурзията. Онази, в която изглеждаше толкова пораснала, докато се въртеше, когато я облече за първи път за пред него. На единия ръкав имаше петно от кал… и може би кръв. Гари я завъртя, огледа я и видя още кръв по босите ѝ стъпала — без обувки? — и кал навсякъде, и драскотини по дланите ѝ, и отоци по шията.

— Какво стана, Ем? — попита я той, като задържа лицето ѝ в дланите си. — Ти как…?

Вълната на облекчение отново го заля, едва не го събори и той я стисна силно. Вдигна я, отнесе я до канапето и я постави да седне. Беше травматизирана и някак необичайно пасивна. Толкова различна от неговата усмихната, вироглава Ема.

Опипа лицето ѝ, както правеше майка ѝ винаги когато Ема започнеше да се държи странно. Беше горещо. Толкова горещо, че кожата ѝ лепнеше. И беше пребледняла, толкова бледа, че почти прозрачна. Виждаше вените под повърхността, изпъкнали червени вени, каквито никога не беше виждал преди.

Синьото в очите ѝ като че ли беше помръкнало. Поражение в главата, навярно. Момичето му беше в шок.

В ума му пробяга мисъл за болници, но нямаше повече да я пусне извън дома. Никога повече.

— Сега си у дома, Ем — промълви той. — Ще се оправиш.

Взе ръката ѝ, дръпна я, за да стане я поведе към кухнята. Храна. Настани я в стола ѝ на масата и я загледа откъм кухненския плот, докато запичаше две от любимите ѝ вафли с шоколад. Седеше си там, отпуснала ръце и го гледаше — не точно вторачено, но безучастна към всичко друго в стаята. Никакви глупави историйки, никакво бърборене за училищния ден.

Тостерът подскочи, той намаза вафлите с масло и сироп и постави чинията пред нея. Седна на мястото си, за да я погледа. Третият стол, мястото на мама, все още беше празно. Може би звънецът щеше да звънне отново…

— Яж — каза ѝ. Още не беше вдигнала вилицата си. Отряза от крайчеца на сладкия сандвич и го поднесе към устата ѝ. Не я отвори.

— Не?

Показа ѝ сам, постави от вафлите в устата си и сдъвка. Отново опита с нея, но реакцията ѝ беше същата. От окото на Гари се плъзна сълза и се затъркаля по бузата му. Вече разбираше, че нещо ужасно не беше наред с дъщеря му. Но го изтласка от ума си.

Тя вече си беше тук. Беше се върнала.

— Ела.

Поведе я нагоре по стълбите към спалнята ѝ. Гари влезе пръв, Ема се спря вътре на прага. Очите ѝ обхождаха стаята все едно, че я разпознаваха, но по-скоро като в далечен спомен. Като очите на старица, завърнала се по чудо в спалнята на своята младост.

— Трябва да поспиш — каза той и порови в чекмеджетата на раклата ѝ за пижама.

Тя остана до вратата, прибрала ръце до хълбоците.

Гари се обърна с пижамата в ръка.

— Искаш ли да те преоблека?

Коленичи, повдигна роклята ѝ, а много скромната му малка дъщеря не възрази. Гари намери още драскотини и един голям оток на гърдите ѝ. Стъпалата ѝ бяха мръсни, пукнатините по пръстите на краката ѝ — запълнени със съсирена кръв. Тялото ѝ беше горещо на допир.

Никаква болница. Повече нямаше да я изпусне от поглед.

Напълни ваната с хладка вода и я постави да седне вътре. Коленичи до ръба и леко изтри раните ѝ с насапунисана кърпа, а тя дори не потрепери. Изми с шампоан и подсуши мръсната ѝ сплъстена коса.

Гледаше го с потъмнелите си очи, но в тях нямаше никакво разбиране. Беше в нещо като транс. Шок. Травма.

Можеше да направи всичко, за да ѝ е по-добре.

Облече я в пижамата ѝ, взе големия гребен от сламения кош в ъгъла и започна да вчесва русата ѝ коса. Гребенът се заплете в косата ѝ, а тя нито потрепери, нито проплака от болка.

Халюцинирам, каза си Гари. Загубил съм усета си за реалността.

А след това, докато все още вчесваше косата ѝ, реши: Изобщо не ми пука, по дяволите.

Отметна чаршафите ѝ и меката завивка и постави дъщеря си да легне, точно както го правеше, докато все още беше бебенце. Дръпна завивките до шията ѝ и ги затъкна отстрани. Ема продължаваше да лежи неподвижно и сънено, но с широко отворени тъмни очи.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)