Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Надвеси се и заблиза кървавите петна от студеното стъкло. Това уж трябваше да нарани езика му, но напротив, възпаленото в устата и гърлото му се успокои. Дори и в най-разранената част под езика болката се смали до леко щипане. Тътнещият звук също беше заглъхнал, макар така и да не изчезна напълно. Вгледа се в отражението си в зацапаното с червено огледало и се помъчи да разбере.
Облекчението се оказа влудяващо кратко. Стягането, все едно, че две мощни длани усукваха гърлото му, се усили рязко. Той измести погледа си от огледалото и залитна навън в коридора.
Герти заскимтя, заотстъпва по коридора от него и притича в дневната. Пат драскаше по задната врата, искаше да излезе навън. Щом видя Ансел да влиза в кухнята, сви опашка и побягна. Ансел се поколеба за миг, гърлото му пулсираше непоносимо. Бръкна в килера на кучетата и издърпа кутията с деликатесите им. Тикна я между пръстите си, както правеше обикновено и тръгна към дневната.
Герти лежеше на дървената площадка под стълбището, изпънала лапи и готова да скочи и побегне. Ансел седна на столчето за обуване и размаха храната под носа ѝ.
— Хайде, скъпа. — Безсърдечният шепот изстърга в душата му.
Набръчканите ноздри на Герти настръхнаха и задушиха миризмата във въздуха.
Туп… туп…
— Хайде, момичето ми. Вземи си яденето.
Тя се изправи бавно на четирите си крака. Направи малка стъпка напред, после се спря отново и задуши. Разбираше инстинктивно, че в тази сделка нещо не беше наред.
Но Ансел задържа лакомството неподвижно и това, изглежда, я успокои. Застъпва бавно по пътеката, навела ниско глава, цялата нащрек. Ансел ѝ кимна окуражително, докато тътенът в главата му се усилваше с приближаването ѝ.
— Хайде, Герти, старото ми момиче.
Герти се доближи и облиза хапката с дебелия си език, като закачи малко и от пръста му. След това го направи още веднъж в желанието си да му се довери, в желанието си да приеме храната. Ансел протегна другата си ръка, постави я на главата ѝ и я погали, както обичаше тя. От очите му бликнаха сълзи, докато правеше това. Герти се наведе напред, за да захапе храната, да я издърпа от пръстите му и в този момент Ансел я сграбчи за нашийника и се смъкна върху нея с цялата си тежест.
Кучето зарита под него, заръмжа и се опита да го захапе. Паниката ѝ придаде допълнителна сила на гнева му. Натисна с дланта си долната ѝ челюст назад, затвори муцуната ѝ, като вдигна главата ѝ нагоре, след което поднесе устата си към косматата ѝ шия.
Впи зъбите си. Захапа през копринено тънката ѝ, леко мазна козина, докато направи рана. Докато вкусваше козината, кучето зави, а дебелата мека плът отдолу бързо изчезна под гъстата бликнала кръв. Герти под него подивя от болката от захапването му, но Ансел я задържа в хватката си, надигна с усилие още по-високо едрата кучешка глава и напълно оголи шията ѝ.
Изпиваше кучето. По някакъв начин го пиеше, без да преглъща. Поглъщаше го. Все едно, че в гърлото му се бе задействал някакъв нов механизъм, за който така и не знаеше. Не можеше да го разбере. Осъзнаваше само задоволството, което изпитваше. Удоволствието от самия акт. И силата. Да, силата. От това, че извлича живот от едно същество, за да го влее в друго.
Пап нахлу в стаята с вой. Скръбен гърлен звук, и Ансел трябваше да спре този санбернар с тъжни очи, за да не подплаши съседите. Скочи, докато Герти се гърчеше вяло под него и с подновена бързина и сила се хвърли през стаята към Пап. Събори лампата на пода, докопа едрото тромаво куче в коридора и се сборичка с него.
Насладата от усещането, докато изпиваше второто куче, го доведе до екстаз. Почувства в себе си онзи преломен момент, както когато желаното налягане е постигнато и вакуумът засмуче през отточната тръба. Течността се изливаше без усилие и го изпълваше.
Когато всичко свърши, Ансел седна долу изтръпнал и замаян, след което бавно се върна в реалността. Погледът му се спря върху мъртвото куче на пода в краката му и внезапно се пробуди изстинал. Разкаянието дойде изведнъж.
Изправи се и видя Герти. Погледна гърдите си и вкопчи пръсти в тениската си, прогизнала от кучешка кръв.
Какво става с мен?
Кръвта върху шарената пътека бе оставила грозно петно. Но не беше много. В този момент си спомни, че я беше изпил.
Ансел отиде първо при Герти. Опипа козината ѝ, знаейки, че е мъртва — че той я беше убил — след това, надмогвайки угризението и погнусата си, я уви в зацапаната пътека. Вдигна вързопа с тежко пъшкане и го понесе през кухнята, навън и по стъпалата към кучешкия сайвант в задния двор. Вътре се смъкна на колене, разви пътеката с тежкия санбернар и остави Герти, за да се върне за Пап.