Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 163
Перейти на страницу:

Надвеси се и заблиза кървавите петна от студеното стъкло. Това уж трябваше да нарани езика му, но напротив, възпаленото в устата и гърлото му се успокои. Дори и в най-разранената част под езика болката се смали до леко щипане. Тътнещият звук също беше заглъхнал, макар така и да не изчезна напълно. Вгледа се в отражението си в зацапаното с червено огледало и се помъчи да разбере.

Облекчението се оказа влудяващо кратко. Стягането, все едно, че две мощни длани усукваха гърлото му, се усили рязко. Той измести погледа си от огледалото и залитна навън в коридора.

Герти заскимтя, заотстъпва по коридора от него и притича в дневната. Пат драскаше по задната врата, искаше да излезе навън. Щом видя Ансел да влиза в кухнята, сви опашка и побягна. Ансел се поколеба за миг, гърлото му пулсираше непоносимо. Бръкна в килера на кучетата и издърпа кутията с деликатесите им. Тикна я между пръстите си, както правеше обикновено и тръгна към дневната.

Герти лежеше на дървената площадка под стълбището, изпънала лапи и готова да скочи и побегне. Ансел седна на столчето за обуване и размаха храната под носа ѝ.

— Хайде, скъпа. — Безсърдечният шепот изстърга в душата му.

Набръчканите ноздри на Герти настръхнаха и задушиха миризмата във въздуха.

Туп… туп…

— Хайде, момичето ми. Вземи си яденето.

Тя се изправи бавно на четирите си крака. Направи малка стъпка напред, после се спря отново и задуши. Разбираше инстинктивно, че в тази сделка нещо не беше наред.

Но Ансел задържа лакомството неподвижно и това, изглежда, я успокои. Застъпва бавно по пътеката, навела ниско глава, цялата нащрек. Ансел ѝ кимна окуражително, докато тътенът в главата му се усилваше с приближаването ѝ.

— Хайде, Герти, старото ми момиче.

Герти се доближи и облиза хапката с дебелия си език, като закачи малко и от пръста му. След това го направи още веднъж в желанието си да му се довери, в желанието си да приеме храната. Ансел протегна другата си ръка, постави я на главата ѝ и я погали, както обичаше тя. От очите му бликнаха сълзи, докато правеше това. Герти се наведе напред, за да захапе храната, да я издърпа от пръстите му и в този момент Ансел я сграбчи за нашийника и се смъкна върху нея с цялата си тежест.

Кучето зарита под него, заръмжа и се опита да го захапе. Паниката ѝ придаде допълнителна сила на гнева му. Натисна с дланта си долната ѝ челюст назад, затвори муцуната ѝ, като вдигна главата ѝ нагоре, след което поднесе устата си към косматата ѝ шия.

Впи зъбите си. Захапа през копринено тънката ѝ, леко мазна козина, докато направи рана. Докато вкусваше козината, кучето зави, а дебелата мека плът отдолу бързо изчезна под гъстата бликнала кръв. Герти под него подивя от болката от захапването му, но Ансел я задържа в хватката си, надигна с усилие още по-високо едрата кучешка глава и напълно оголи шията ѝ.

Изпиваше кучето. По някакъв начин го пиеше, без да преглъща. Поглъщаше го. Все едно, че в гърлото му се бе задействал някакъв нов механизъм, за който така и не знаеше. Не можеше да го разбере. Осъзнаваше само задоволството, което изпитваше. Удоволствието от самия акт. И силата. Да, силата. От това, че извлича живот от едно същество, за да го влее в друго.

Пап нахлу в стаята с вой. Скръбен гърлен звук, и Ансел трябваше да спре този санбернар с тъжни очи, за да не подплаши съседите. Скочи, докато Герти се гърчеше вяло под него и с подновена бързина и сила се хвърли през стаята към Пап. Събори лампата на пода, докопа едрото тромаво куче в коридора и се сборичка с него.

Насладата от усещането, докато изпиваше второто куче, го доведе до екстаз. Почувства в себе си онзи преломен момент, както когато желаното налягане е постигнато и вакуумът засмуче през отточната тръба. Течността се изливаше без усилие и го изпълваше.

Когато всичко свърши, Ансел седна долу изтръпнал и замаян, след което бавно се върна в реалността. Погледът му се спря върху мъртвото куче на пода в краката му и внезапно се пробуди изстинал. Разкаянието дойде изведнъж.

Изправи се и видя Герти. Погледна гърдите си и вкопчи пръсти в тениската си, прогизнала от кучешка кръв.

Какво става с мен?

Кръвта върху шарената пътека бе оставила грозно петно. Но не беше много. В този момент си спомни, че я беше изпил.

Ансел отиде първо при Герти. Опипа козината ѝ, знаейки, че е мъртва — че той я беше убил — след това, надмогвайки угризението и погнусата си, я уви в зацапаната пътека. Вдигна вързопа с тежко пъшкане и го понесе през кухнята, навън и по стъпалата към кучешкия сайвант в задния двор. Вътре се смъкна на колене, разви пътеката с тежкия санбернар и остави Герти, за да се върне за Пап.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)