Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 163
Перейти на страницу:

Камионът се опита да спре навреме. Това беше най-лошата част. След като предните гуми прегазиха лицето му, задните заковаха точно върху разбития череп на дебелия мъж.

Гюс се надигна с олюляване. Все още замаян от падането си, погледна острието на ножа на Феликс в ръката си. Беше зацапано с бяло.

В този момент го блъснаха отзад, извиха нагоре ръцете му, рамото му се натресе в настилката. Реагира сякаш дебелият отново го нападна, загърчи се и зарита.

— Пусни ножа! Пусни го!

Извърна глава и видя зачервените лица на трите ченгета над него, с още двама отзад, насочили пистолетите.

Гюс пусна ножа. Остави се да извият ръцете му и да щракнат белезниците. Адреналинът му кипна.

— Чак сега ли дойдохте, мамка му?

— Не се съпротивлявай! — изръмжа ченгето над него и натисна лицето на Гюс в паважа.

— Той нападаше това семейство тук, питайте тях!

Гюс се обърна.

Туристите ги нямаше.

Повечето от участниците в тълпата също си бяха отишли. Само Феликс беше останал. Седеше замаян на ръба на пешеходния остров и се стискаше за гърлото, когато едно ченге със сини ръкавици го събори и го затисна с коляно в хълбока.

Гюс видя как зад Феликс нещо черно се затъркаля между колите. Шапката му, с всичките му мръсни пари, натикани в подплънката. Бавно минаващото такси я премаза и Гюс си помисли, ето ти на тебе Америка.

Гари Джилбъртън си сипа уиски. Семейството — цялата фамилия и от двете страни — и приятелите му най-после си бяха отишли. Оставиха след себе си кутии полуготова храна в хладилника и кошчета, пълни с хартиени носни кърпи. Утре всеки от тях щеше да се върне към нормалния си живот. С нещо, за което да разправя.

Дванайсетгодишната ми племенничка беше на онзи самолет…

Дванайсетгодишната ми братовчедка беше на онзи самолет…

Дванайсетгодишната дъщеря на съседа ми беше на онзи самолет…

Гари се чувстваше като призрак, докато обикаляше из деветстайния си дом в зеленото предградие Фрийбърг. Докосваше разни неща — стол, стена — и не усещаше нищо. Нищо вече нямаше смисъл. Спомените можеше да го утешат, но по-вероятно беше да го подлудят.

Беше изключил всички телефони, след като репортерите започнаха да звънят и да разпитват за най-малката жертва на борда. Да придадат по-човешка нотка на разказа. Каква беше тя? — питаха го. Съставянето на един параграф за дъщеря му, Ема, щеше да отнеме остатъка от живота му. Щеше да е най-дългият параграф в историята.

Повече мислеше за Ема, отколкото за Беруин, жена си. Защото децата са второто ни аз. Обичаше Беруин и тя си беше отишла. Но умът му не преставаше да кръжи около изгубената му дъщеричка. Като вода, кръжаща около вечно изпразващ се сифон.

Онзи следобед един приятел адвокат, който не беше стъпвал в дома на Гари от близо година, го придърпа в кабинета му. Накара го да седне и му каза, че ще стане много богат. Такава малка жертва като Ем, изгубила толкова много живот пред себе си, гарантираше огромна парична компенсация.

Гари не реагира. Не видя паричните знаци в ума си. Не го изхвърли навън. Наистина му беше все едно. Не чувстваше нищо.

Беше отхвърлил всички предложения от семейство и приятели да прекара нощта при тях, за да не е сам. Беше убедил всички до един, че е съвсем добре, въпреки че мислите за самоубийство вече се въртяха в главата му. Не просто мисли: мълчалива решимост; увереност. Но по-късно. Не сега. Неизбежността му беше като балсам. Единственото „уреждане“, което щеше да има някакъв смисъл за него. Единственият начин да премине през всичко това беше да знае, че всичко ще има край. След всичките формалности. След като се вдигнеше мемориалната детска площадка в памет на Ема. След като се основеше фондацията за стипендии за даровити деца. Но преди да продаде тази обитавана вече от призраци къща.

Стоеше насред дневната, когато звънецът на входа иззвъня. Беше вече много след полунощ. Ако се окажеше някой репортер, Гари щеше да го нападне и убие. Без колебание. Да го безпокоят по това време у дома му? Щеше да разкъса натрапника.

Отвори рязко вратата… И изведнъж цялата насъбрана лудост го напусна.

На постелката пред входа стоеше босоного момиче. Неговата Ема.

Лицето на Гари Джилбъртън се сгърчи в неверие и той се смъкна пред нея на колене. Лицето ѝ не издаде никаква реакция, никакво чувство. Гари посегна да докосне дъщеря си… След това се поколеба. Нямаше ли да се пукне като сапунен мехур и да изчезне отново завинаги?

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)