Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Третият път се бе оказал кратък. И двамата се бяха чувствали твърде изморени, но се бяха кискали като ученици и бяха открили, че се сливат много по-лесно и че тясното легло не е чак толкова малко и неудобно, колкото бяха смятали в началото.
След това тя беше заспала, само за да се събуди и да бъде посрещната с гняв и студено отхвърляне.
Не, това не беше вярно. Гневът на Майкъл не беше насочен към нея, а към самия него, а отхвърлянето…
Хети се отпусна бавно на ръба на леглото. Прокара ръце през косата си, отметна я встрани от лицето си и започна да я подръпва, като се опитваше да мисли.
Майкъл не я беше отхвърлил. Той я беше изключил. Имаше разлика.
Не че от това откритие болката щеше да намалее или тя щеше да се успокои, но така поне й беше по-лесно да го разбере.
Предишната нощ Хети бе видяла с очите си срещу какво се изправяше Майкъл всеки ден. Въпреки че той не й бе казал нищо, тя бе усетила тревогата му и затаения дълбоко в душата му гняв срещу човешките страдания, които той беше безсилен да предотврати. Какъв кураж и упоритост се искаха от един човек, за да може той да се изправя срещу такава трагедия ежедневно?
Но Майкъл се бе опитал да скрие смъртта на Джейкъб от нея тази сутрин, дори не бе споменал за смъртта на Джеймс Търнър предишния ден, а преди два дни се бе опитал да й попречи да го придружи при посещението му у семейство Райнър. Не беше необходимо човек да е гений, за да се досети, че той бе решил да издигне стена между нея и работата си, или че се опитваше да се противопостави на опитите й дори да надникне над ръба на тази стена.
Тази мисъл я притесняваше.
Хети придърпа крака под нощницата и уви ръце около коленете си. Косата й се разпиля около нея като завеса, когато тя подпря брадичка на коленете си и се втренчи замислено в отсрещната стена.
Без съмнение част от отдръпването на Майкъл се дължеше на желанието му да я защити от неприятните страни на работата му. Но това не беше всичко.
В някой момент Майкъл, изглежда беше забравил, че тя му помагаше в лекарската практика. Бяха го решили преди много време, когато той все още бе изпълнен с илюзии студент по медицина. Очевидно той не смяташе да спази тази тяхна уговорка.
След събитията от последните три дни Хети имаше чувството, че той бе решил да раздели живота си на две отделни части — работата и личния живот. Единственият проблем беше, че на него не му оставаше достатъчно време, за да има личен живот!
И ако той смяташе да продължава да работи от изгрев до залез, какво щеше да означава това за нея? За тях?
Той едва ли очакваше тя да се вмести в някаква малка, удобна ниша в съществуването му, готова да бъде извадена, когато на него му беше удобно, и да бъде натикана обратно, когато той пожелаеше? Но каква друга възможност й оставяше той? Майкъл дори не се беше погрижил да уреди друг лекар да обслужва пациентите му, за да могат двамата да прекарат първите няколко дни заедно и да се опознаят отново!
Мрачните й мисли бяха прекъснати от почукване на вратата.
— Хети! Вътре ли си?
Че къде другаде можеше да бъде? Тя стана раздразнено от леглото и отиде до вратата. Наложи се да я дръпне силно, за да я отвори, и това не й помогна да се успокои. Тя дръпна толкова силно, че вратата се удари в стената.
Майкъл отвори широко очи, когато видя в какво неприлично състояние е Хети.
— Мислех, че вече си се облякла.
— Е, не съм, но виждам, че ти си успял да се облечеш. — Хети не хареса много язвителната нотка в гласа си, но не можеше да направи нищо, за да я премахне. Болеше я от това, че Майкъл се бе измъкнал от леглото тази сутрин, без да я събуди. Още повече я болеше от това, че той очевидно възнамеряваше да я остави сама точно сега, когато нещо между тях бе започнало да се променя.
Един мускул в ъгълчето на устата му подскочи.
— Трябва да посетя няколко пациента, Хети.
— Толкова рано?
— Да. Ако знаех… — Очите му заблестяха. Хети изпита тревожното чувство, че той гледа през нея, а не към нея. — Ако знаех, че това ще се случи, щях да помоля някого да ме замести тази сутрин. Но не знаех.
Неволен изблик на топлина накара мускулите на стомаха й да се стегнат. Тя погледна към леглото, след това към Майкъл.
Погледът му беше вперен в малкото издайническо петно, което се виждаше дори от другия край на стаята. Гърлото му се сви сякаш да преглътне, но не можеше.
Гневът, с който Хети бе искала да го засипе преди няколко секунди, се обърна срещу самата нея. Той бе загубил трима пациенти през последните ден и половина и въпреки че не бе бил в състояния да им помогне с нищо, тя го познаваше твърде добре и знаеше, че тяхната смърт го разстройва дълбоко.