Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Ако някой й бе разказал за това с всички подробности, тя сигурно щеше да сметне разказа за отвратителен. За своя изненада Хети откри, че миризмите и бъркотията я накараха да почувства как в нея се надига някаква горещина — горещина, която лесно можеше да бъде разпалена в нещо много по-възбуждащо… ако Майкъл изобщо можеше да бъде накаран да се забавлява рано сутринта.
Майкъл внимателно остави слушалката на вилката.
Ако не го беше направил, другата възможност беше да разкъса проклетия апарат.
Нежно докосване по рамото го стресна и наруши размисъла му. Той се обърна рязко и видя, че Хети е застанала зад него.
Косата й се спускаше безразборно по лицето и раменете й и й придаваше опасно изкушаващия вид на невинност и женска похот, смесени в едно. Тя беше облякла отново нощницата му, но не я беше закопчала. Яката зееше широко и той виждаше тялото й от шията чак до гърдите й.
— Какво има, Майкъл? Какво не е наред?
Той се поколеба.
— Нищо. Връщай се в леглото. Твърде е рано да ставаш.
Тя прие лъжата му мълчаливо, като го гледаше право в очите с поглед, който беше повече изнервящ, отколкото обвиняващ.
Не трябваше да й казва. Миналата нощ беше повече от достатъчна. Тя не заслужаваше да се измъчва повече.
Ако Хети бе доловила съмненията му, не го показа; просто стоеше на мястото си и чакаше да сподели бремето му.
— Джейкъб Търнър е починал миналата нощ — каза най-накрая Майкъл. Признанието му донесе някакво странно чувство на облекчение, което незабавно беше последвано от гняв заради собствената му слабост. — Той просто се предал и… умрял.
Хети отвори широко очи.
— О, не! А аз дори не се сетих за тях. Колко ужасно! А брат му? Джеймс ли се казваше? Той добре ли е?
Майкъл поклати неохотно глава.
— Джеймс почина вчера сутринта, малко преди разсъмване.
— Преди… — Хети затвори уста с ръка и се вгледа тревожно в лицето му. — Там ли си бил? С него?
— Хети, твърде рано е. Защо не…
— Това е, нали? Ти си бил с тях, а не ми каза. — Челото й се сбърчи тревожно. — Но аз мислех, че… че на Джейсън му остават поне още няколко седмици живот. Че той не е…
— Той се е предал, Хети — каза остро Майкъл. — Той остана сам. Не му оставаше за какво да живее и знаеше, че не мога да му помогна с нищо. Никой не можеше да направи нищо за него. Затова просто се е предал. Това се случва понякога.
За миг той остана втренчен гневно в нея, разкъсван между нуждата да се изправи срещу цялата вселена и нуждата да я завлече обратно в леглото и да я люби — отново, отново и отново. И в двата случая щеше да избяга от действителността… и щеше да използва Хети за това.
— О, Хети, за бога. Върви да се облечеш. Имам пациенти, които ме чакат.
Хети се опита да затръшне вратата, но тя отказа да се подчини. Изскърца, след което заяде. Хети трябваше да я натисне силно, за да я затвори, и това само я ядоса още повече.
Няма да й обръща внимание, така ли? Ще се държи с нея като с малко дете, което не е способно да разбира проблемите на възрастните? Ще й казва да се облича, като че ли е някаква палава ученичка? Вината, която бе изпитала за това, че беше забравила за братята Търнър, изчезна в пороя от раздразнение и възмущение.
Видът на леглото я накара да се закове на мястото си, както бе направил и Майкъл предишната нощ. Тъмночервеното петно в средата на неприлично намачкания чаршаф се виждаше ясно — безмълвно доказателство за случилото се през нощта.
Кръв, похот и любов. Това беше всичко, което бяха споделили миналата нощ.
Е, любовта все още си беше там, но Майкъл беше решил да не й обръща внимание.
Влажната болка между краката й я подсети, че похотта все още се спотайва, готова да скочи всеки миг — не че от това щеше да има някаква полза, щом като Майкъл отказваше да сътрудничи.
Това оставяше кръвта.
Тя дори не я бе забелязала, когато се бе събудила. Кръвоизливът не се беше оказал толкова голям, колкото Хети беше очаквала. Когато Майкъл бе започнал нежно да почиства краката и бедрата й с влажна кърпа след първия път, тя се бе почувствала твърде неудобно, за да гледа. Твърде притеснена и твърде разтърсена от неочакваната интимност на акта, от загрижеността, любовта и учудването, изписани на лицето му, докато се бе грижил за нея.
След това той беше загасил лампите и отново я бе любил, този път по-нежно, но със същата страст. В тъмнината Хети бе открила, че сетивата й са толкова обтегнати, че долавяха всяка милувка, всеки неразбираем шепот, с невероятна сила.