Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
„Навярно щеше да ви бъде угодно, ваше величество, ако бях заповядал да отсекат главите на тези испански пирати, но все пак не знаех с положителност дали подобна постъпка би била посрещната с одобрение. Ето защо задържах испанците на Молукските острови, като се надявах, че ще загинат от нездравословния климат на тази страна. За мое съжаление трябваше да установя, че те са по-издръжливи, отколкото предполагах.“
Само осем души стигат живи до Малака. С тях се заема получателят на писмото дон Васко да Гама, вицекрал на Индия, но той умира на 24 декември 1524 г. На 12 януари 1525 г. Гонсало Гомес успява да предаде едно писмо на свой приятел-моряк, който обещава че ще има грижата то да попадне в ръцете на Карл V. Действително писмото пристига на местоназначението си и като по някакво чудо се съхранява за поколенията108. Ето и съдържанието му:
„Ваше високопочитаемо величество! След като «Виктория» напусна Молукските острови, ние преживяхме много премеждия, докато успеем да поправим «Тринидад» и да го натоварим с карамфил. За това ни бяха необходими четири месеца и кралят на Тидоре, верен слуга на ваше величество, стори всичко, което бе в негова власт, за да ускори нашето тръгване.
На 6 април напуснахме острова. След петстотин левги открихме 14 непознати острова. Тук видяхме много голи мъже, които по цвета на кожата си приличат на индийци. За съжаление никой не разбираше езика им и аз не можах да узная какво вирее на тези острови, разположени между 12 и 20° северна ширина.
След като напуснахме споменатите острови, с много усилия успяхме да се доберем до 42° северна ширина. Тук ни връхлетя страшна буря, която продължи дванадесет дни и почти напълно разби кораба. Освен това стегна такъв студ, че не можехме да си сготвим храната. Тъй като всички бяха болни, реших да се върнем на Молукските острови. На остров Тернате заварихме триста португалци, които бяха започнали да строят крепост. Те се отнесоха много враждебно с нас, макар че всички бяхме тежко болни. Мен ме заплашиха, че ще ме обесят на една от реите, конфискуваха кораба. Обявиха ни за свои пленници, биеха ни, наричаха ни разбойници и ни обещаваха скоро да почувствуваме, че тук владее кралят на Португалия, а не на Испания.
Португалците заграбиха всички морски карти, корабните и бордови дневници, астролабиите и квадрантите, инструментите на пилота и дори моя сандък със знамето, което получих от ваше величество. Поисках разписка за отнетото имущество, но главнокомандуващият, португалецът Антониу де Брито, ми отговори, че са приготвили за мен и моите другари не разписка, а въже.
След дълги месеци унизително пленничество ни отведоха в Кочин, където португалците товарят чер пипер. Тук ме представиха на вицекраля на Индия. Аз го помолих да ни върне в Испания, но той отвърна, че ни чака бесилка, а после нареди да ни бият.
През двадесет и седемте месеца, през които бяхме в ръцете на португалците, често трябваше да моля за храна. Припомнях им, че не е трудно да ни изхранят от запасите, които заграбиха от нас на Молукските острови, но молбите ми бяха напразни. Оцеляхме само шестима. Липсата на храна ни причинява повече мъки от пленничеството. Тук се отнасят с нас по-зле, отколкото ако се намирахме при варвари. Затова моля ваше величество да благоволи да сложи край на нашето пленничество.
Ваше благочестиво величество не бива да смята Молукските острови и островите Банда и Тимор за незначителни. Това са истински съкровищници: Молукските острови с карамфила си, Банда с мускатовите орехи и Тимор със сандаловото дърво. Сигурно е, че на света няма други по-богати острови и също така е сигурно, че тези богатства принадлежат на ваше кралско величество.
Научих също, че португалците подготвят в Индия голяма флота, с която възнамеряват да завземат Молукските острови. Капитанът се казва Педру де Кастелбланку. Крепостта на Тернате има стени, дебели четиринадесет стъпки, втора такава крепост се канят да издигнат на Банда. Струва ми се, тук трябва да се прережат корените, за да не израснат клоните.
Сега привършвам писмото си и го предавам на Таймон, верен поданик на кралицата, дона Елеонора, който е обходил тези места като капитан и ще разкаже на ваше величество всичко, което се случи тук. Същият Тайман ми даде малко пари и аз моля ваше величество да му ги върне от моята заплата.