Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
От деня на нашето заминаване от залива на Сан Лукар до завръщането ли бяхме изминали според моите пресмятания 14 460 левги105, като обиколихме цялото земно кълбо от запад на изток.
В понеделник, 8 септември, хвърлихме котва пред кея на Севиля и дадохме залпове от всички оръдия.
Във вторник всички, облечени само по риза боси и с восъчни свещи в ръце, слязохме на сушата, за да прочетем молитвите си в катедралата на нашата закрилница санта Мария де ла Виктория и в църквата на света Мария дел Антигуа.
От Севиля се отправих за Валядолид, където не предадох на негово величество императора нито злато, нито сребро, а нещо друго, което имаше в неговите очи много по-висока цена. Между другото му оставих и една книга, в която ден след ден бях записвал всичко, което преживяхме по пътя към Молукските острови.
Много скоро напуснах Валядолид и заминах за Португалия, където подробно разказах на краля всичко, което бях видял и преживял.
След това се отправих през Испания за Франция, където предадох на нейно величество регентката, майка на най-християнския крал Франциск I, подаръци от другата половина на земното кълбо.
Най-сетне се завърнах в родината си, където се посветих изцяло в служба на мноизвестния велик магистър на рицарския орден в Родос монсеньор Филип дьо Вилие. На него предадох моя дневник.
И ВСЕ ПАК ТЯ Е КРЪГЛА
СЪДБАТА НА „САН АНТОНИО“ И „ТРИНИДАД“
„Сан Антонио“ дезертира на 8 ноември 1520 г. Страхът от опасностите, които крият непознатите морета, тласка седемдесетте души от екипажа към бягство. За това допринася и умението на пилота Естебан Гомес да убеждава. Гомес е готов да се закълне, че никога не ще достигнат Молукските острови по пътя, избран от Магелан. Единствен капитанът на кораба Алваро де Мескита е на друго мнение, но метежниците го оковават във вериги. Екипажът избира за капитан един испанец, Херонимо Гера. Той се връща в Сан Хулиан, за да вземе със себе си Хуан де Картахена. Неблагоприятни ветрове обаче не позволяват на кораба да хвърли котва и Гера е принуден да изпрати лодка на брега. Двадесет души търсят часове наред Картахена и пастора Санчес де Рейна, които са изоставени там, но не ги намират. Огромният и безлюден остров сякаш ги е погълнал. Не се вижда никаква следа от тях, ни най-малък знак накъде са тръгнали. Безсмислено е да продължават да ги търсят и да губят ценно време. По-лесно е да прехвърлят вината за смъртта на двамата върху отговорния за всички беди адмирал Магелан.
Благоприятното време подпомага бягството на „Сан Антонио“. Корабът скоро достига Африка, покрай бреговете на Гвинея се запасява с дърва и вода и на 6 май 1521 г. влиза в пристанището на Севиля. По пътя Гера уточнява в напълно завършен вид своя план. Едва стъпил на сушата, той не само обвинява адмирала, че без всякакво основание е наказал жестоко Хуан де Картахена, но твърди също, че португалецът не се е придържал към заповедта на краля да търси път до Молукските острови. Целият екипаж потвърждава обвиненията на Гера.
Въпреки това Хуан Родригес де Фонасека не е напълно убеден, че Гера говори истината. Той подозира коя е причината за завръщането на кораба и по-скоро е склонен да вярва на сведенията на Алвару де Мескита, когото Гера пуска на свобода малко преди корабът да хвърли котва. Затова Фонсека нарежда да се направи строга проверка. Не само Мескита отива в затвора, Гера, Гомес и останалите метежници също споделят участта му. На свобода остава само екипажът.
Зареждат се разпити, обаче и те не довеждат до никакъв резултат. Гера и Гомес твърдят, че са казали истината. Мескита също. Най-сетне се намесва кралят. Той издава заповед да се изпрати в открито море един кораб, който да търси Магелан и останалите кораби. Само Магелан може да посочи кой казва истината, макар че — това е мнението на краля — тя съвсем не е от толкова голямо значение.
Но за подготовката на такъв кораб са необходими много средства. Освен това изглежда почти невъзможно да се намери надежден капитан. На никого не може да се разчита. А що се отнася до събирането на екипажа, никой вече не изпитва желание да се отправи в открито море към земи, в които цари вечна зима, на острови, обитавани от великани, жадни за човешка кръв. С течение на времето всички забравят за Мескита, Гера и Гомес. Те продължават да стоят в затвора.
105
43 300 морски мили. Б.пр.