Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
В края на палата се намират четири зали, в които се явяват министрите, когато желаят да разговарят с императора. В едната зала стените, таванът и дори подът са изцяло покрити с бронз, във втората — със сребро, в третата — със злато, а в четвъртата — с бисери и скъпоценни камъни. В тези именно зали се съхраняват всички скъпоценности, които императорът получава във форма на данък.
Китайците имат светла кожа и ходят облечени. Хранят се като нас на маси. Дори и кръстове имат, само че не зная за какво им служат.
Мускусът идва от Китай. Получават го от мускусния пор, който се храни само с един храст, наречен „шамару“ За да се извлече мускусът, поставят върху това животно пиявици, оставят ги да се напият с кръв и след това ги смачкват. Кръвта се събира в една чиния и се оставя четири-пет дни на слънцето да съхне и едва тогава мускусът става наистина целебен.99
Който има такова животно, е длъжен да отделя дан за императора. Зрънцата мускус, които се изпращат в Европа, не са нищо друго освен парченца младо козе месо, потопени в истински мускус. Местните жители наричат мускусния пор кастор, а пиявицата — линта.
По протежение на китайското крайбрежие се срещат различни племена, които живеят по островите. Тук се ловят бисери и вирее канела. Входът към пристанището на местните жители минава под голяма планина, така че всички кораби и джонки, които искат да влязат в него, трябва преди това да свалят мачтите си. Господарят на тази страна се нарича Мони и управлява двадест владетели, а сам той е подчинен на императора на Китай. Главният град се нарича Бараначи. Там е разположена голямата страна на Изтока Катаи100.
Хан се нарича един висок, студен остров, на който има в изобилие мед, сребро, бисери и коприна. Неговият крал се нарича раджа Цотру. В планините живеят хора, които убиват родителите си, щом достигнат известна възраст, за да им спестят старческите неволи. Тези островитяни са езичници.
Всички тези сведения получих от един мохамеданин, който ме уверяваше, че бил видял всичко това със собствените си очи.
На 11 февруари, вторник, отплавахме от остров Тимор и се отправихме към голямото открито море, което носи името Лау Хидол. Взехме курс на запад-югозапад и тъй като се бояхме от португалците, оставихме вдясно от нас остров Суматра, който по-рано се е наричал Трапробана, а също така Пегу, Бенгала, Урина, Челим, където живеят малайците, поданици на краля на Нарзинга, страната Каликут, подчинена на същия крал, Камбайя101, Кананор, Гоа, Ормуз и цялото крайбрежие на Индия.
В Индия хората са разделени на шест класи, а именно: наири, паникали, франаи, пангелини, макуаи и полеаи. Наири са знатните или управляващите, паникали са гражданите. Само тези две класи общуват помежду си. Франаите събират смокини и правят палмово вино, макуаите са рибари, пангелините — моряци, а полеаите сеят и жънат ориза. Тези последните живеят само в селата и нямат право да влизат и градовете. Ако някой иска да им подаде нещо, оставя предмета на земята, откъдето те го вдигат. Когато излизат на улицата, полеаите са длъжни непрестанно да викат: „По, по, по.“ Това означава: „Пазете се!“ Разказваха ми, че един наири, който бнл докоснат от полеаи се самоубил, защото не можел да преживее този позор.
След като плавахме няколко дни при хубаво време, на 9 март ни връхлетя ужасен ураган, който ни принуди да свием всички ветрила. Задържа ни цяла седмица, без да можем да продължим пътя си. Четирима моряци бяха отнесени от палубата и се удавиха. Аз самият с голяма мъка се спасих от смърт. Две кози, които карахме на борда, се отвързаха и подгонени от страх, скочиха във водата.
Днес забелязахме един висок остров. Насочихме се към него, но не можахме да се приближим. Островът е разположен на 38° южна ширина и изглежда необитаем и незалесен. Дълъг е приблизително шест левги. Бяхме се надявали да намерим тук храна, защото нашите запаси пак привършваха, а и връхлитащите през време на урагана водни маси бяха унищожили голяма част от тях.
След като изтърпяхме мъките на силни бури, а след това и на пълно безветрие, на 7 май изчислихме, че нос Добра надежда трябва да се намира вече на около 57 левги зад нас на изток и това малко ни съживи, защото се хранехме само с жито, ориз и вода и повечето от нас бяха заболели: повръщаха, имаха треска, а венците им бяха силно подути. Аз страдах от копривна треска, цялото ми тяло бе изринато и пламтеше като огън. Силно ми се искаше, ваше високоблагородие, да скоча в морето, за да намеря там прохлада и облекчение.
99
Нещо подобно разказва и Марко Поло; според него мускусът се получава от една жлеза на мъжкото животно, която по-рано смятали за гноен мехур.
100
Китай. Б.пр.
101
Камбей, град в Западна Индия, пристанище на едноименен залив. Б.ред.