Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Едва на 8 септември 1522 г. си спомнят пак за тях, когато отдавна заличената от паметта на всички разядена от червеите „Виктория“ се появява неочаквано в пристанището на Севиля и на сушата слизат осемнадесетте измършавели моряци, които могат да разкажат най-чудновати неща.
Откак бог е създал първия човек, новината, която донесе Хуан Себастиан дел Кано, бе най-голямата. Антонио де Ерера, летописец на Испанската история.
Въодушевлението няма граници. За първи път кораб — като същинско второ слънце — е обиколил цялото земно кълбо. Всеки иска да чуе от устата на самите мореплаватели за опасностите, на които са били изложени, за богатите със злато острови, за жени, оплождани от вятъра, за животни, които никой не е виждал досега, за звънчетата, които островитяните прикрепват на една определена част от тялото си, която добрите християни знаят, но никога не назовават. Всеки иска да види подправките, които мореплавателите са донесли.
Така пътят до Валядолид се оказва предълъг, множество покани задържат героите. Двама моряци, оцелели в опасностите на тригодишното плаване, намират тук смъртта си; стомасите им не са за изпитанията, които им поднася животът в родната Испания.
Кралят приема Хуан Себастиан дел Кано и неговите спътници с изключителни почести. Той се диви на петимата оцелели индийци и на даровете от кралете на островите, чете писмата, в които тези непознати нему владетели го уверяват, че са негови верни слуги. Много повече обаче го интересуват самите подправки, най-вече карамфилът. Кралят знае, че това е най-големият принос на плаването. Подправките ще му дадат възможност да напълни празната си хазна, ако съумее да изпраща един след друг кораби, които да докарват тук този най-скъпоценен от всички товари, равняващ се по стойност на златото. Още преди дел Кано да е завършил разказа си, Карл V вече преценява какви мерки трябва да вземе, какви пътища да избере, за да осъществи това намерение. Той още от пръв поглед е забелязал, че сега донесеният карамфил е много по-едър от онзи, който португалците и венецианците доставят от Каликут. Заслугите трябва да се възнаградят. На Хуан Себастиан дел Кано се дава пожизнена годишна рента от петстотин дуката. Същата сума получава и Кристобал де Аро, който бива назначен за управител на контролната служба за подправките. Корабният майстор, щурманът и екипажът на „Виктория“ също не остават с празни ръце.
Подправките отиват в контролната служба, която се управлява от Кристобал де Аро. Когато ги разпродават, се оказва, че първото околосветско плаване още сега е донесло насърчителна печалба: експедицията е струвала 8 333 000 мараведи, а сумата от продажбата на подправките възлиза на 8 680 500 мараведи. След като преглежда сметката, кралят дарява дел Кано с един герб във форма на шлем, представляващ земното кълбо с надпис Primus Circurndedisti me106, заповядва на картографите да нанесат новооткритите острови на картите и възлага на прочутия географ и летописец Петер Мартир107 да опише историята на първото околосветско плаване. И едва след настойчивото напомняне на Фонсека той се опитва да изясни заслугите на португалеца, който носеше името Магелан.
На 18 октомври 1522 г. съдът поставя на Хуан Себастиан дел Кано следите въпроси:
1. По какви причини се е стигнало до разпри между Магелан, от една страна, и Хуан де Картахена и останалите капитани, от друга?
2. Защо Магелан е заповядал да бъде убит Луис де Мендоса?
3. Какво е получил Гомес де Еспиноса за това деяние?
4. Защо Магелан е налагал в пристанището на Сан Хулиан толкова жестоки наказания?
5. Дали това не е правено с цел да бъдат наложени и останалите португалци за капитани?
6. Защо Магелан не е бил спасен?
7. От островитяните ли е убит адмиралът или от някой испанец?
Себастиан дел Капо сполучливо и бързо намира отговорите. Той казва накратко: „Магелан се отнасяше към останалите капитани като към най-прости моряци. Той не допускаше никой да се изравни с него, високомерието му бе непоносимо. Освен това мразеше испанците. Тъкмо по тази причина и защото се стремеше да постави на тяхно място своите роднини и приятели-португалци, се стигна до кървавата разправа в пристанището на Сан Хулиан. Гомес де Еспиноса получи за изпълнението на присъдата дванадесет дуката.
Битката на остров Матан Магелан предизвика много необмислено. Поради численото надмощие на врага той не можеше да бъде спасен. Убиха го островитяните. Тази битка е най-доброто доказателство, че никога не се е съобразявал със заповедите на краля. Аз не зная дали не е възнамерявал след откриването на Молукските острови да се върне в Португалия. За него това би било много лесно, тъй като единствено той определяше нашия курс.“
106
Ти първи ме обиколи (лат.). Б.пр.
107
Мартир действително написва историята на първото околосветско плаване и тя излиза през 1523 г. в Рим под заглавие „Dorbe novo et de rebus aceanicis“ — „За Новия свят и за океаните.“ Б.пр.