Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На 6 септември, събота, пристигнахме в пристанището на Сан Лукар. Останали бяхме само осемнадесет души, другите измряха по пътя от глад. От тук Хуан Себастиан дел Кано писа на краля следното писмо:
„До негово величество,
Ваше височайше величество нека благоволи да знае, че пристигнахме само осемнадесет души с един от петте кораба, които ваше величество бе изпратил, за да открият Островите на подправките под предводителството на Фернандо де Магелянес, слава на паметта му! За да бъде осведомен ваше високо величество за най-важните събития през нашето пътуване, аз ви пиша накратко следното: Ние стигнахме до 54 градуса отвъд линията на равноденствието, където сами намерихме път, който води през морето между владенията на ваше величество и Индия. Този път е дълъг 100 левги. Плавайки по това море, макар ветровете да бяха попътни, през тези три месеца и двадесет дни ние не се натъкнахме на суша, ако не се смятат два малки безплодни и незаселени острова. След това стигнахме до един архипелаг, който има много богати със злато острови. Тук загина нашият адмирал и мнозина други го последваха в смъртта. Тъй като екипажът много намаля, извадихме един кораб от строя и продължихме с останалите два от остров на остров, докато с божия помощ стигнахме до Молукските острови. Това стана осем месеца подир смъртта на адмирала.
Там именно натоварихме корабите с карамфил. На път за Молукските острови открихме камфор, канела и бисери. Когато решихме да напуснем тези острови, за да се върнем в Испания, в единия кораб открихме голяма пробойна, която въпреки всички наши опити не успяхме да запушим. Ето защо трябваше да го разтоварим. И понеже не можехме да чакаме, докато корабът стане отново годен за плаване, решихме или да умрем, или да изпълним с чест дълга си към ваше величество и да се върнем с един кораб през Заба102 и Мелака103, за да можем да осведомим ваше величество за споменатото откритие. Така ние се впуснахме в открито море, като предоставихме нашия кораб на божията милост. По пътя си открихме множество изключително богати острови, между които Бандам, където има мускатови орехи, Заба, където вирее пиперът, и Тимор, където расте сандаловото дърво. На всички тези острови има и джинджифил. От всички тези подправки ние носим, за да ги покажем на ваше величество. Също така носим и договори за мир с всички крале и вождове на споменатите острови, подписани лично от тях, в които обещават да бъдат покорни поданици на ваше величество.
След като отплавахме от последния остров, цели пет месеца се прехранвахме само с жито, ориз и вода, без да слизаме на сушата. Страхувахме се от краля на Португалия, който бе извършил във всички свои земи приготовления за пленяването на флотилията, защото се стремеше да попречи на ваше величество да научи за нашите открития. Двадесет и двама души умряха по време на пътуването от глад. Липсата на хранителни припаси все пак ни принуди да хвърлим котва край един от островите Зелени нос.
Владетелят на този остров задържа една наша лодка с тринадесет души в нея. Мен и екипажа на «Виктория» той искаше да изпрати в Лисабон с един кораб, натоварен с подправки от Калокот104, под предлог, че никой друг освен Португалия няма право да търгува с тези богатства. Аз обаче реших, че е по-добре да загина заедно с екипажа, отколкото да падна в ръцете на португалците. Така успяхме да се спасим. Изтощени до крайност, без да се отделяме денонощно от помпата, ние продължихме и с помощта на бога и светата майка след тригодишно плаване влязохме в пристанището на Сан Лукар, откъдето пиша това писмо.
Сега ваше величество, аз ви моля да се погрижите за освобождаването на тринайсетимата, които толкова дълго време ви служиха честно и вярно. Ваше величество ще оцени нашето откритие, че Земята е кръгла. Ние я обиколихме с кораб цялата. Потеглихме на запад, а се върнахме от изток. Също така ви моля, като вземете пред вид суровия труд, глад и жажда, студ и жега, които нашият екипаж понесе в служба на ваше величество, да опростите митото върху докараните стоки.
С това привършвам, целувайки ръцете и нозете на ваше величество.