Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
За наша изненада днес съзряхме суша. Изненадата обаче не беше приятна. Стигнали бяхме Рио Инфанте и се намирахме на 160 левги от носа. Изследвахме крайбрежието, търсейки пристанище, но не открихме такова. Така нашата надежда да намерим храна и да утолим най-сетне глада си, пак остана измамена. През тези дни някои от нашите моряци имаха странни видения. Привиждаха им се късове печено месо, кани с вино или освежителни плодове. Един моряк ми каза, че видял насред палубата огромна печена риба, но когато посегнал към нея, тя избягала и скочила в морето. Аз му обясних, че рибата не може да бяга, но той ми отговори, че тази риба имала крака. Бил ги видял добре.
През тези дни се изчерпаха и запасите ни от вода. Капитанът бе принуден да разпредели водата така, че получавахме за цял ден по една чаша. Някои изпиваха порцията си още щом я получат, други съумяваха така да използват малкия си запас, че и за вечерта да им остане глътка. Случваше се често някой да открадне водата на друг. Жаждата ни мъчеше повече от глада.
Някои от нас, особено болните, на драго сърце биха желали да се отправим към Мозамбик, където имаше португалско селище. Към това ги тласкаха лошото състояние на кораба, който вече имаше много пробойни, силният студ, на който бяхме изложени, и най-вече обстоятелството, че привършваха запасите от храна и вода. Месото се бе развалило, защото нямахме възможност да го осолим. Но тъй като за по-голямата част от екипажа честта стоеше по-високо от живота, решихме въпреки всички опасности, които ни дебнеха, да продължим назад към Испания.
Днес след залез слънце отново ни връхлетя страшна буря, която строши на парчета фокмачтата и фокреята, като последствие от това нещастие следващия ден можахме да изминем само десет левги.
Трябваше да се спуснем до 42° южна ширина, за да можем да заобиколим нос Добра надежда. Постоянните западни и северозападни ветрове, които запращаха чудовищни вълни върху кораба, ни принудиха да плаваме с прибрани ветрила. Носът е разположен на 34°30′ южна ширина и е отдалечен на 1600 левги от носа на Малака. Това са най-големите и най-опасни скалисти носове на земята…
Най-сетне с божия помощ отминахме този страховит нос, но ако не бяхме приближили на пет левги до сушата, никога нямаше да успеем да сторим това.
Цели два месеца плавахме все на север, без да можем да си отдъхнем. През това време починаха двадесет и един човека от нашите, една част от тях християни, друга — индийци. Когато хвърляхме труповете им в морето, наблюдавахме нещо много странно: труповете на християните се обръщаха с лице към небето, а на езичниците — към водата.
Вече изобщо нямахме храна. Ако небето не ни беше пратило благоприятно време, всички щяхме да измрем от глад.
На 9 юли, сряда, съзряхме островите Зелени нос и хвърлихме котва край брега на остров Сант Якобо. Понеже знаехме, че се намираме във вражеска страна, изпратихме само една лодка на сушата. Наредихме на екипажа й да казва, че сме се отклонили от пътя си и сме влезли в това пристанище, защото се е строшила фокмачтата, и че докато ние се опитваме да поправим повредата, капитанът е продължил с другите кораби към Испания. Внушихме на мъжете в лодката в никакъв случай да не признават, че сме заобиколили нос Добра надежда. Местните жители ни повярваха и ни дадоха няколко чувала ориз.
За да установим дали правилно водим записките и корабния дневник, запитахме кой ден от седмицата е днес. Отговориха ни, че е четвъртък. Това ни озадачи, защото според нашите пресмятания трябваше да бъде сряда и не ни се искаше да вярваме, че сме сгрешили с един ден. Аз самият бях най-учуден, защото не бях боледувал ни веднъж и всеки ден водех дневника си. Ден след ден бях отбелязвал датата. Много по-късно разбрахме, че пресмятанията ни наистина са били погрешни, и то само защото бяхме обиколили цялото земно кълбо от изток на запад, следвайки пътя на слънцето. По тази причина бяхме отбелязали едно денонощие по-малко.
Когато за трети път наша лодка се отправи с 13 души към сушата, за да вземе вода за пиене, забелязахме, че я спряха. По раздвижването на намиращите се наблизо каравели разбрахме, че португалците възнамеряват да превземат и кораба. Това ни накара начаса да отплаваме. По-късно научихме, че лодката е била задържана, защото един от моряците издал тайната, разказал, че капитанът ни е мъртъв и че това е единственият оцелял кораб от флотилията, която Магелан бе повел към Молукските острови. Вече бяхме само 22 души, половината от тях — болни.