Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Ако мога с нещо да ви…
Чеси не чу нищо повече. Мина покрай него и се качи по стълбището с пребледняло като платно лице.
Не трябваше да излиза, разбира се.
Облече черния копринен костюм и с угаснал поглед се качи по задното стълбище в таванската стая. Там правеше упражненията си.
Искаше да забрави. Да се освободи от болката чрез единствения начин, който й бе познат.
Започна с „пречистващо“ дишане. Спокойно и дълбоко. Без никакво усилие.
Тя стъпваше уверено, с разхлабени колене. Постепенно стаята започна да губи очертанията си и тя се озова отново там, под закрилата на вековната традиция, сред червените керемиди и трепкащите във въздуха бели хвърчила. Суровият старец следеше всяко нейно движение с каменно лице, потънал в мълчание.
— Не така, Тъмнокоса. — Той поклати глава с характерното за него рязко, отсечено движение. — Движи коленете. Всичко зависи от коленете, както съм ти казвал стотици пъти.
И без да продума повече, той й показа правилната стойка с леко подгънати колене и опънати напред ръце.
— Мисли си за небето и земята. За високопланинския извор. Мисли с това — заповяда той, потупвайки стегнатия си стомах точно над пъпа. — Преди всичко мисли, без да разсъждаваш. Така, че да стигнеш отвъд думите и разума. Само тогава ще се движиш съвършено и изящно, с тяло и душа в единение.
Чеси тренираше упорито и лека-полека се научи.
В Шао Лин имаше още един чужденец, висок, с кехлибареножълти очи. Понякога Чеси се бореше с него, докато учителят внимателно ги наблюдаваше. Питаше се какво ли е станало с него след заминаването й.
Отдавна, толкова отдавна…
Изведнъж й се стори, че беше вчера — реещите се хвърчила, плодородния чернозем. Яркозелените оризови насаждения над сребърната повърхност на водата.
Плъзгай се. Отблъсни се. Чувствай.
Ръцете й разсякоха въздуха, образувайки еднакви, безупречни дъги в пространството.
— Движи се като вода през пясък, Тъмнокоса. Като вятър през трева.
И тя го правеше. Както винаги всяко движение я изпълваше с хармония, с енергия и радост.
Възраждаше я. Дори когато си мислеше, че силите й са напълно изчерпани.
Най-сетне болката намаля и се отдръпна от нея като черен облак.
Но остана да кръжи наоколо.
Без да я докосва. Ала и без да може да се освободи напълно от нея.
20.
— Какво, за Бога, възнамерявате? — Лицето на Суидин се издължи от притеснение, когато видя Чеси същата вечер.
— Отивам в къщата на Морлънд, разбира се. Да търся проклетата книга! — Чеси внимателно поставяше черната маска на лицето си.
— Да не сте полудяла? Цял ден валя. Тази нощ керемидите ще са хлъзгави като лед. Цяло чудо ще е, ако не паднете и не си строшите врата, моето момиче!
Чеси безгрижно се разсмя.
— Няма да е кой знае каква беда!
— Говорите глупости, момиче! Какво ще каже баща ви, ако узнае…
— Той обаче не знае, нали? И никога няма да узнае, ако не намеря тази проклета книга. — Тя се обърна и го прониза с безумен поглед. — О, Суидин, поне днес недей да спориш с мен. Много добре знаеш, че времето ни изтича. Откакто маларията го повали преди пет години, здравето му е съвсем разклатено. Всеки ден се безпокоя дали се грижат за него и дали кризите му не са започнали отново.
Суидин рязко, грубовато я стисна за рамото.
— Не се косете за Джеймс. Той е як като бик. Ще се оправи. Безпокоя се за вас.
Чеси посегна към черната си пелерина.
— Че защо?
— Защото тази вечер сте странна, моето момиче, и това никак не ми харесва.
— Трябва да намеря книгата. Можеш ли да го отречеш?
Суидин сви устни, но не отговори.
— Така е. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Точка по въпроса. — Тя се извърна и тялото й потъна в облака от черна коприна. — Докарай каретата, Суидин. — Гласът й леко потрепера. — Преди да съм изгубила кураж.
Слугата вдигна ръка, сякаш искаше да й възрази. Но преди да успее да отвори уста, Чеси се обърна и изчезна по задното стълбище.
Катеренето по покрива се оказа много по-опасно, отколкото бе очаквала. На два пъти се подхлъзна и увисна над бездната, на косъм от смъртта. Но и двата пъти успя отново да изпълзи, размахвайки отчаяно крака, докато намери някаква опора.
Когато най-сетне стигна до задния прозорец, Чеси бе пребледняла. Трепереше с цялото си тяло и единственото й желание беше нощта да свърши колкото се може по-скоро.
Ала пълната с опасности нощ едва започваше.
Както и миналия път, тя се насочи към кабинета на първия етаж. Този път нямаше никой и само една самотна свещ гореше на полицата над камината. Чеси бързо претърси кабинета — погледна под дивана и зад пердетата, прерови дори бюрото.