Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Сивобрадият водач на пратениците се опита да задържи младия мъж, който изскочи напред и кресна разгневено нещо на барона. Стражите на Кремер запристъпваха неспокойно и взеха да опипват дръжките на мечовете си, очаквайки сигнал за атака. Младежът ги изгледа презрително и плю в краката им.

— Казват, че някога л’тофите били миролюбиви — произнесе Арт, дъвчейки замислено някаква сламка. — Едва през последните двеста години започнали да изучават изкуството на войната — покрай размириците между краля и Стария Дук. Говори се, че някои от тях спокойно биха могли да мерят сили и умения с кралските гвардейци. — Той посочи разгневения посланик. — Заради тоя няма да си тръгнат без бой.

Засега баронът не обръщаше внимание на гневните закани на младежа. Той се усмихна дружелюбно и прошепна нещо на един от помощниците си, който се отдалечи забързано.

Междувременно Кремер покани гостите да опитат от ястията и освежителните напитки, като благоразумно пръв даде пример. Махна с ръка на стражите да поднесат кресла и да вдигнат над тях тента, която да спира палещите слънчеви лъчи.

Макар да се оглеждаха подозрително, л’тофите не можеха да откажат на сърдечната покана. Настаниха се около масата и когато младежът застана с лице към Денис, той забеляза, че чертите му напомнят тези на Линора.

Зачуди се дали необяснимо развитата й интуиция не й е подсказала вече за близостта на нейните роднини. Денис отдавна се бе убедил, че принцесата притежава подобен дар, който преди месец я бе отвел при капсулата на зеватрона и й бе помогнал да го разпознае в тъмнината на затвора седмица по-късно.

За съжаление, тази дарба се бе оказала безсилна пред лукавството на Кремер, и напълно погрешните заключения на онзи тъпак Хоск. Изглежда, талантът й бе рядкост дори сред л’тофите, след като Кремер не се боеше от него.

Арт го дръпна за ръкава и Денис проследи посоката, в която сочеше с пръст.

Поне дузина войници влачеха съпротивляващ се затворник от една кула. Групичката бе обгърната в прах, затворникът бе доста едър и страшно ядосан.

Денис с изненада откри, че това е Мишуа Кан — гигантът, с чиято помощ се бяха измъкнали през стената на затвора. Като разбра, че го влачат към един самотен, обгорен и покрит с белези кол, той удесетори усилията си.

Но стражите бяха подбрани така, че да съответстват на силата му. Денис зърна стария си познайник, десятника Гил’м, който държеше въжето около шията на Мишуа.

Групата се предвождаше от самия Хоск. Кремер му даде надуто знак и ученият извади на показ няколко предмета, като не забрави да се поклони с нужното достойнство. Макар и от разстояние, Денис с изненада разпозна своята джобна аларма.

Изглежда, задачата на Хоск бе да докаже, че е невъзможно някой да доближи замъка без да бъде разкрит.

Малко по-късно той демонстрира и бинокъла, като показа на л’тофите как да го използват, за да разгледат различни отдалечени предмети. Когато водачът на пратениците остави бинокъла, на лицето му се четеше объркване.