Ресторант „На края на Вселената“

Форд ги вдигна високо, за да могат всички да видят.

— Маша за къдрене — обяви той.

Тълпата заръкопляска.

— Няма значение — каза Форд. — И Рим не е бил изгорен за един ден.

Никой от тълпата не разбра какво иска да каже, но въпреки това им хареса. И него удостоиха с аплодисменти.

— Вижте, личи си, че сте пълен невежа по тези въпроси — обади се момичето. — Ако имахте моя опит по проблемите на пласмента, щяхте да знаете, че преди да се произведе един нов продукт, е нужно да се направят редица проучвания. Първо трябва да открием какво очакват хората от огъня, какво е отношението им към него, каква представа са си изградили за него.

Тълпата беше напрегната. Очакваха Форд да направи нещо удивително.

— Бих ви предложил да го пъхнете в носа си — каза той.

— Ето точно от такава информация се нуждаем — упорстваше момичето. — Желаят ли хората да имат огън, който да може да бъде поставян в носа?

— Желаете ли? — попита Форд тълпата.

— Да! — извикаха някои.

— Не! — извикаха други щастливо.

Изобщо не знаеха искат или не, просто им беше забавно.

— Ами колелото — попита Капитанът, — докъде стигнахте с колелото? Проектът ми се стори страшно интересен.

— О — каза момичето от пласмента, — знаете ли, имаме известни затруднения с него.

— Затруднения? — извика Форд. — Затруднения! Какви затруднения, по дяволите? Та това е възможно най-простият уред в цялата Вселена!

Момичето от пласмента го изгледа със смразяващ поглед.

— Е добре, мистър Всезнайко — каза то, — като сте толкова умен, защо не ни кажете какъв трябва да е неговият цвят?

Тълпата направо пощуря. Един на нула за наште, мислеха си всички. Форд сви безпомощно рамене и отново седна.

— О всемогъщи Заркуон — каза той, — нищо ли не сте направили досега?

Сякаш в отговор на неговия въпрос откъм края на поляната изведнъж се разнесе силна врява. За огромно удоволствие на тълпата, която просто не можеше да повярва, че в един следобед могат да се вместят толкова много забавления, се появиха около дузина маршируващи мъже, облечени в остатъците от парадната униформа на Трети голгафринчънски полк. Половината от тях все още носеха Смърт-О-Запни пистолети, но останалите бяха въоръжени с копия, които блъскаха едно в друго, докато маршируваха. Имаха здрав загар по лицата, но изглеждаха крайно изтощени и мръсни. Спряха се шумно и с трясък застанаха мирно. Един от тях се свлече на земята и повече не мръдна.

— Здраве желаем, гос’ин капитан! — изрева вторият офицер, предводителят на военните. — Разрешете да доложа, сър!

— Да, Втори, добре дошъл и т. н. Открихте ли горещи извори? — попита обезверено Капитанът.

— Не, сър!

— Така си и мислех.

Вторият офицер мина през тълпата и взе за почест пред ваната.

— Открихме нов континент!

— Кога стана това?

— Намира се отвъд морето… — каза Вторият, присвивайки многозначително очи — на изток!

— Ооо.

Вторият се обърна с лице към тълпата. Вдигна пистолета над главата си. Това ще е нещо велико, помислиха си всички.