Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Но най-приятното нещо бе веселото бърборене на стотиците хора, които бавно се събираха на поляната около него, за да наблюдават следобедното заседание на Комитета.
Капитанът чукна игриво гуменото си пате по човката. От всичко най обичаше следобедните заседания на Комитета.
И други очи наблюдаваха събиращите се тълпи. Високо на едно дърво на края на поляната се бе сгушил Форд Префект, завърнал се наскоро от далечни земи. След шестмесечното си пътешествие той бе отслабнал, но се радваше на отлично здраве. Очите му блестяха и бе облечен в дрехи от еленова кожа. Брадата му бе гъста, а лицето бронзово, като на изпълнител на кънтри рок музика.
Той и Артър наблюдаваха голгафринчънците почти от цяла седмица и Форд бе решил, че е време да предприеме нещо.
Поляната беше вече пълна. Стотици мъже и жени се шляеха насам-натам, бъбреха, ядяха плодове, играеха карти и, общо взето, доста добре се забавляваха. Анцузите им бяха мръсни и дори окъсани, но косите на всички бяха безупречно фризирани. Форд с учудване забеляза, че анцузите на мнозина са натъпкани с листа, и се запита дали пък това не е някаква нова форма на изолация за през зимата. Форд присви очи. Изключено бе да са започнали изведнъж да се занимават с ботаника, нали така?
Тези му размишления бяха прекъснати от гласа на Капитана, който се извиси над гълчавата.
— И така — каза той, — бих желал да открия някак това събрание, ако това изобщо е възможно. Има ли някой против? — Усмихна се добродушно. — Добре, след малко. Когато всички сте готови.
Разговорите постепенно утихнаха и над поляната се възцари мълчание, като изключим свирнята на гайдаря, който сякаш се намираше в един свой див, необитаем, музикален свят. Неколцина от тези, които бяха най-близо до него, му подхвърлиха по някое и друго листо. Но ако в това имаше някакъв смисъл, той остана скрит за Форд Префект.
Около Капитана се бяха събрали няколко души и един от тях очевидно се канеше да заговори. Това личеше от начина, по който той се изправи на крака, прокашля се и отправи взор в далечината, сякаш за да подскаже на тълпата, че след малко ще я удостои с вниманието си.
Множеството, разбира се, затаи дъх и всички обърнаха очи към него.
Последва моментно мълчание — според Форд най-удачното време за драматичното му появяване на сцената. Мъжът се обърна, за да заговори.
Форд скочи от дървото на земята.
— Привет на всички! — каза той.
Множеството се извъртя към него.
— О, скъпи друже — провикна се Капитанът, — случайно да имате кибрит? Или запалка? Или нещо подобно?
— Не, нямам — отговори той с леко разколебан глас.
Това не влизаше в неговия сценарий. Реши да бъде по-настойчив.
— Не — продължи той, — нямам кибрит. Вместо това ви нося новини…
— Жалко — каза Капитанът. — Всички ние го свършихме. От седмици не съм се къпал с гореща вода.
Форд отказа да се отклони от темата.
— Нося ви новини — продължи той — за едно откритие, което може да ви заинтересува.
— Това има ли го в дневния ред? — озъби му се мъжът, когото бе прекъснал.
Форд се ухили широко, досущ като изпълнител на кънтри-рокмузнка.
— Хайде сега — каза той.
— Вижте какво, съжалявам много — заяви мъжът сърдито, — но като експерт по административните въпроси с дългогодишен опит се чувствам длъжен да ви напомня, че е необходимо да се съблюдава установеният ред по време на заседанията.
Форд обхвана с поглед тълпата.
— Този човек е луд — каза той. — Та това е една праисторическа планета!
— Приближете се до трибуната и поискайте разрешение да говорите! — озъби се експертът.
— Тук няма трибуна — поясни Форд, — тук има само една скала.
Експертът по административните въпроси реши, че ситуацията налага да прояви раздразнителност.
— Наречете я трибуна тогава — каза той раздразнено.
— А защо да не я наричам скала? — попита Форд.
— Явно нямате никаква представа — каза експертът, изоставяйки раздразнителността в полза на добрата стара надменност — от най-новите методи на администриране.
— А вие нямате никаква представа къде се намирате — контрира го Форд.
Едно момиче с пронизителен глас скочи на крака и пусна гласа си в действие.
— Я млъквайте и двамата — каза то, — погледнете по-добре към масата на председателя…