Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
В продължение на още два дена, онемели от красота, те се катереха по скалите и ледниците.
— Артър! — изведнъж извика Форд.
Беше следобедът на втория ден. Артър седеше на една висока скала и наблюдаваше как бушуващото море се разбива в скалистите носове.
— Артър! — отново извика Форд.
Артър погледна натам, откъдето идваше гласът на Форд, довян от вятъра.
Форд бе отишъл да разгледа един ледник и Артър го откри там, клекнал до плътната стена от син лед.
Беше напрегнат от вълнение, очите му се стрелнаха нагоре и срещнаха Артъровите.
— Виж — каза той, — виж!
Артър погледна плътната стена от син лед пред себе си.
— Да — каза той, — това е ледник. Вече го видях.
— Не — каза Форд, — погледна го, но не го видя. Виж!
Форд сочеше дълбоко в сърцето на леда.
Артър се вгледа — не видя нищо друго освен смътни сенки.
— Дръпни се назад — настояваше Форд — и пак погледни.
Артър се дръпна назад и пак погледна.
— Нищо — каза той и сви рамене. — Какво трябва да видя?
И изведнъж го видя.
— Видя ли го?
Видя го.
Устата му понечи да заговори, но мозъкът му реши, че все още няма какво да каже, и пак я затвори. След това мозъкът му се залови да решава проблема, възникнал от това, което очите му казаха, че виждат, но докато се занимаваше с това, загуби контрол над устата и тя побърза веднага да се отвори. Събирайки още веднъж челюстите, мозъкът загуби контрол над лявата ръка, която започна да извършва някакви неориентирани движения. В продължение на една-две секунди мозъкът се опитваше да озапти лявата ръка, без да пренебрегва и устата, като едновременно се опитваше да мисли за това, което беше заровено в леда и вероятно по тази причина краката му поддадоха и Артър се отпусна кротко на земята.
Онова, което бе извадило от равновесие мозъчните му функции, беше една сложна плетеница от сенки в леда, на дълбочина около осемнадесет инча под повърхността. Погледнати под определен ъгъл, те придобиваха ясните очертания на букви от някаква непозната азбука, високи по три фута всяка; а за онези като Артър, които не знаят магратеански, над буквите се виждаха контурите на едно лице, увиснало в леда.
То бе старо лице, слабо и изискано, белязано от грижи, без да е грубо.
Това бе лицето на човек, който бе спечелил награда за проектирането на крайбрежието, на което вече знаеха, че се намират.
Глава 32
Тънък писък проряза въздуха, завъртя се и се изви нагоре между клоните на дърветата, като разтревожи катеричките. Няколко птички изхвръкнаха възмутени.
Шумът заигра и се плъзна по поляната. Изврещя и изскрибуца — общо взето, беше противен.
Капитанът обаче отправи благосклонен поглед към самотния гайдар. Малко неща можеха да нарушат неговото спокойствие; а наистина, след като превъзмогна мъката си след загубата на великолепната вана по време на онази неприятност в тресавището преди толкова много месеци, той бе започнал да намира новия си живот забележително приятен. Бяха издълбали една голяма дупка в скалата, която се намираше в средата на поляната, и той по цял ден киснеше в нея, докато прислужниците го обливаха с вода. Наистина, не особено гореща вода, защото все още не бяха измислили начин да я топлят. Няма значение и това щеше да стане. А междувременно разузнавателни отряди тършуваха из околностите надлъж и нашир, за да открият горещ извор — за предпочитане на някоя сенчеста полянка, а ако пък се окажеше и в близост до сапунена мина, щеше да бъде идеално. На онези, които бяха изказали предположението, че досега не е откриван сапун в мини, Капитанът си бе позволил да подскаже, че вероятно това е така, защото не са търсили както трябва и тази вероятност, макар и неохотно, беше възприета от всички.
Не, животът беше много приятен, а най-хубавото му беше, че когато намерят горещия извор в комплект със сенчестата поляна и когато в един хубав ден от хълм на хълм се разнесе вестта, че и сапунената мина е открита и произвежда петстотин калъпа на ден, той щеше да стане още по-приятен. Много е важно човек постоянно да очаква нещо.
Гайдарят стенеше, стенеше, виеше, стенеше, пищеше, скърцаше, скрибуцаше, врещеше и увеличаваше и без това огромното удоволствие на Капитана при мисълта, че всеки момент може да замлъкне. Защото това бе едно от нещата, които очакваше с нетърпение.
Какво друго е приятно, запита се той. Ами толкова много неща: златното и червеното по дърветата, появило се с настъпващата есен, кроткото потракване на ножици на няколко фута от ваната му, където двама фризьори демонстрираха майсторството си върху един дремещ художествен директор и неговия асистент, слънчевите лъчи отразяващи се върху шестте лъснати до блясък телефона, наредени край неговата изсечена в скалата вана. Единственото нещо, което е по-хубаво от телефон, който не звъни през цялото време (по-точно изобщо не звъни), са шест телефона, които не звънят през цялото време (по-точно изобщо не звънят).