Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Всички стаи ли са заети?
Отец Мърдок поклати глава.
— Значи мога да преместя нещата си в една от тях?
— Искаш да преместиш нещата си… Детето ми, Алек никак няма да остане доволен, че го изоставяш.
— Тъкмо за него се грижа — възрази тя. — Тук долу няма много място за уединение, отче. Сигурна съм, че ще се чувства много по-удобно в някоя от стаите на горния етаж. Ще поговорите с него за това, нали?
Отец Мърдок не можа да й откаже. Лейди Джейми му се усмихваше с най-сладката си усмивка.
— Ще го попитам.
Свещеникът с доволна въздишка се отпусна на стола край леглото на Ангъс. Тъкмо се унасяше в дрямка, когато звукът на метал, стържещ камък, привлече вниманието му. Обърна се и видя лейди Джейми да се бори голям сандък. Бе го избутала пред първата стая на горния етаж.
Отецът забърза по стълбите, за да й помогне.
— Какво се опитваш да направиш, Джейми?
— Реших, че мога да използвам предната спалня, отче. Там има хубав светъл прозорец.
— Но защо местиш този сандък?
— Заема много място. Не се безпокойте, отче. Аз съм достатъчно силна, за да го преместя сама.
Отец Мърдок не обърна внимание на самохвалството й и подложи гърба си, за да й помогне да избутат сандъка в другата стая.
— Трябваше да го изпразниш, преди да го местиш — отбеляза той, като свършиха.
Джейми поклати главя.
— Нямам право да го отварям. Той не е мой, а никой не обича да тършуват из вещите му.
— Сандъкът беше на Хелън заяви отец Мърдок. — Предполагам, че сега вече е твой, Джейми.
Преди тя да успее да му отговори, той се обърна и се запъти към вратата.
— По добре да сляза долу при Ангъс. Трябва да го наглеждам, докато Гейвин доведе Елизабет.
Това момиче сякаш се забрави в онази стая, помисли си свещеникът един час по-късно. На няколко пъти поглеждаше към спалнята, питайки се какво ли прави там толкова дълго. Когато Елизабет влезе в залата, отец Мърдок реши да се качи и да види какво става с младата господарка.
Завари я във втората спалня. Две свещи осветяваха стаята с мека светлина. Лейди Джейми бе коленичила пред сандъка. Тъкмо спускаше капака, когато отец Мърдок влезе.
— Намери ли нещо интересно?
Разбра, че тя плаче чак след като се обърна към него.
— Какво има, детето ми? Защо си разстроена?
— Сигурно се държа глупаво — прошепна Джейми. — Сега тя е мъртва, а аз дори не съм я познавала, отче, и въпреки това ми е мъчно за нея, сякаш е била моя сестра. Ще ми разкажете ли за Хелън?
— Алек ще ти разкаже.
— Моля ви, отче. Искам да знам какво се е случило. Сигурна съм, че Алек не я е убил.
— Господи, разбира се, че не. Къде си чула подобно нещо?
— В Англия.
— Хелън се самоуби, Джейми. Скочи от урвата.
— Не може ли да е било нещастен случай? Просто да е паднала?
— Не, не е било нещастен случай. Видели са я.
Джейми поклати глава.
— Не разбирам, отче. Тя много нещастна ли е била тук?
Свещеникът сведе глава.
— Сигурно е била ужасно нещастна, Джейми, но добре е криела чувствата си. Сега разбирам, че е трябвало да бъдем по-внимателни с нея и да я пазим. Ани и Едит са убедени, че тя е замисляла да се убие още от деня, в който се е омъжила за Алек.
— И Алек ли смята така?
— Предполагам, че да.
— Смъртта й сигурно много го е наранила.
Отец Мърдок не каза нищо, но вярваше, че Джейми е права. Алек никога не говореше за Хелън и това бе доказателство, че раната още не е зараснала.
— Отче, една жена, която възнамерява да се самоубие, не си прави труда да донесе всичките си любими вещи. Дори е приготвила и бебешки дрешки. Има много красиви ленени чаршафи и покривки. Не мислите ли, че това е странно.
— Била е объркана и не е разбирало какво прави — възрази отец Мърдок.
Младата жена поклати глава.
— Не, отче. Тя не се е самоубила. Било е нещастен случай.
— Имаш много нежно сърце, момичето ми. — Помогна на Джейми да стане. Тя духна свещите и го последва надолу по стълбите.
— Всяка нощ ще се моля за душата й, отче.
В този момент един слуга се втурна в залата, зърна Джейми и извика:
— Вашата сестра е тук, милейди.
Джейми стисна ръката на отец Мърдок.
— Сигурно е Мери. Ще ме извините ли? Ще я доведа, за да се запознае с вас!
Джейми забърза навън със засияло лице. Ала щом видя сестра си, усмивката й помръкна. Мери бе обляна в сълзи. Джейми се огледа за Даниел. Сестра й беше сама.
— Как намери пътя, Мери? — попита тя и топло прегърна сестра си.
— Ти си тази, която все се губи, Джейми — тросна й се Мери.
— Никога не съм се губила и престани да плачеш, Хайде да се поразходим, за да си поговорим насаме. Трябва да ми кажеш защо си толкова разстроена.