По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
„Затворена и отнесена?“ Алис реши да съсредоточи вниманието си точно върху нея. Това ли бе същата госпожица Рамзи, която Шарлот бе описала като смела ездачка, не отстъпваща по ловни умения на мъжете? В момента се държеше по-скоро стеснително и плахо. Освен ако…
Погледът й се изостри, когато обектът на наблюдението й погледна към вратата, може би за десети път през последните тридесет минути. Освен ако — подобно на самата нея — и тя не бе отегчена до смърт от клюките и нямаше търпение да се измъкне незабелязано. Колкото повече обмисляше предположението си, толкова по-вероятно й се струваше. В крайна сметка госпожица Рамзи живееше в Съсекс, така че навярно тя също не познаваше „възмутителните“ жертви на острите езици.
В този миг обаче госпожица Рамзи вдигна скромно спуснатите си ресници и вместо досада Алис видя в тях едва сдържано нетърпение.
Може би в крайна сметка не бе чак толкова отегчена? Тогава младата жена закърши нервно пръсти, а ефирните кремави поли на роклята й затрептяха, сякаш отдолу по-тропваше с крак. Последното насочи мислите на Алис в друга посока.
Възможно ли бе Даяна Рамзи да очаква с нетърпение появата на господата? Дали се стесняваше в обществото на мъже? Това със сигурност би обяснило отчужденото й държание и очевидната й нервност.
Обаче и то не изглеждаше много логично. Една жена, която се плаши от мъжете, едва ли ще се увлича от толкова мъжки спортове като ездата и лова. Алис се намръщи леко, тъй като забеляза, че госпожица Рамзи отново погледна към вратата и този път от устните й се изтръгна едва доловима въздишка. Тъкмо тогава я осени прозрението. Даяна Рамзи не се боеше от появата на господата, а нетърпеливо я очакваше. Явно изпитваше по-специални чувства към някой от тях.
След четиристотин и осемдесет години, прекарани в сватовничество, беше изключително глупаво от нейна страна да не разпознае белезите на любовта. А те всички бяха на лице. Искрящите от нетърпение очи, едва сдържаното очакване. Алис се усмихна, когато Даяна вдигна ръка и докосна една от лъскавите къдрици, обрамчващи лицето й — несъзнателен жест на влюбена жена, очакваща избраника си.
Все още с усмивка на уста, Алис се извърна към госпожица Тръмбъл, която разказваше някаква нелепа история за регента и козела. Интересно кой от господата е спечелил сърцето й! Ако преследваше мъжете със същия плам, с който ловуваше лисиците, без съмнение щеше да улови набелязания си обект преди края на посещението си в Тистълуд.
Съдбата бе благосклонна и чезнещата от любов госпожица Рамзи не чака дълго. По-малко от час, след като дамите се бяха оттеглили, единадесетте джентълмени се присъединиха към тях. Вярна на сватовническия си навик, Алис внимателно наблюдаваше госпожица Рамзи.
Младата жена остана напълно равнодушна до момента, в който се появи Лусиън в компанията на най-добрия си приятел лорд Марчланд. Тогава сведе очи, а страните й порозовяха.
Аха! Значи лорд Марчланд! Алис дори не се опита да прикрие усмивката си. Ето това бе съюз, наистина благословен от небесата. Лорд Марчланд или Стивън, както младият мъж настояваше тя да го нарича, бе страстен ездач — качество, явно особено ценено от госпожица Рамзи. А като се прибави и фактът, че и двамата бяха запалени ловци, и двамата бяха високи и стройни и с червеникави коси, беше съвсем очевидно, че са предопределени един за друг.
— Моля те, хайде да пообиколим стаята и да ми кажеш какво ти е толкова забавно. Страхувам се, че окончателно ще заспя, ако ми се наложи да играя на въпроси и отговори или на вист.
Алис се засмя на киселия тон на Шарлот, стана и пое протегнатата й ръка. Двете закрачиха бавно из пищно обзаведената в пурпурно и златисто стая.
— Е? — настоя Шарлот.
— Какво? — развеселено попита Алис, макар че много добре разбра краткия въпрос.
— Какво ти е толкова забавно? Ясно е, че нещо те е заинтригувало и мога да се обзаложа, че то няма нищо общо с тези глупави малки клюкарки.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не ти е било изключително забавно да узнаеш как жартиерът на госпожица Димръмпъл се разкопчал и се смъкнал до глезена й по време на един от лондонските балове? — шеговито повдигна вежди Алис.
— Точно толкова забавно, колкото онази история за мопса на лорд Хамилтън, който се изпишкал върху новите ботуши на лорд Незмит!
— Наистина ли? Страхувам се, че съм пропуснала тази очарователна история.
— Забелязах. — Шарлот я изгледа проницателно. — Изглеждаше напълно погълната от наблюдението си на Даяна Рамзи.
Алис веднага стана сериозна. А тя си бе въобразила, че много умело е прикрила интереса си към младата жена.