По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Съвсем нови? По моя мярка?
Алис кимна.
— А ще получа ли тъмносиньо сако със златни копчета, каквото лорд Надут пуяк носеше миналия вторник?
— Ще получиш дрехи в какъвто искаш цвят и стил, ако ми донесеш пръстена преди края на престоя ни тук. Ще ти подаря и чифт от онези хесенски ботуши, по които толкова въздишаш. — Всъщност нямаше никаква представа откъде ще се сдобие с толкова малки ботушки.
Лицето му стана замечтано и отнесено.
— Тъмносиньо сако… златни копчета… хесенски ботуши… — Хедли захласнато въздъхна. — Ще бъда най-елегантният дух в целия студен свят!
— Разбира се, че ще бъдеш — съгласи се Алис и с огромно усилие сподави радостта си. Тъкмо се поздравяваше мислено за хитростта си, когато Хедли въздъхна и отново се скри от погледа й.
— Не мога да се сдобия с проклетия златен пръстен дори и да намеря нибелунгите — проплака той. — Ти нямаш с какво да платиш за него.
Алис смръщи вежди.
— Каква цена предполагаш, че ще поискат?
— Злато — долетя скръбният отговор. — Десет пъти по-тежко, отколкото самия пръстен. Тези нибелунги са много алчни.
Алис се втренчи отчаяно в дървената табла на люлката. Откъде да намери толкова много злато, освен ако… Нерешително усука около пръста си края на шала. Скъпоценната гривна!
Отмести поглед върху голата си китка, представяйки си прекрасната златна гривна, украсена с искрящи рубини. Носеше я, когато бе отвлечена в подземния свят на феите, и сега бе всичко, което й бе останало от Алис ла Фер. Да се раздели с нея, бе все едно да скъса и последната нишка, която я свързваше със съществото, което някога е била.
Ала след това си помисли за Шарлот — толкова добра и всеотдайна — и за разкъсващата болка в гласа й, когато споделяше за своето безплодие. Пред очите й отново изплува лицето й — тъжно и помръкнало от отчаяние. Тогава споменът за това, което самата тя някога е била й се стори много по-маловажен в сравнение с това, което е в момента. А жената, в която се бе превърнала, отчаяно искаше да помогне на единствената си истинска приятелка. Затова обви ръка около китката си, сбогувайки се завинаги с миналия си живот, и попита:
— Дали ще се задоволят с моята златна гривна с рубини?
Последва дълга тишина. Най-после главата на Хедли отново се подаде над ръба на люлката. Ченето му бе увиснало.
— Т-ти си готова да дадеш гривната си, за да може сестрата на лорд Надут пуяк да има бебе? — По смайването в гласа му човек би си помислил, че Алис жертва двете си ръце и едното си ухо.
Разбра, че изумлението му е следствие от всеизвестния й в миналото егоизъм, и се засрами.
— Ще стигне ли?
Хедли помълча за миг и сетне кимна.
— Бих казал, че ще стигне за два златни пръстена против безплодие и за лекарство срещу слепота.
Алис облекчено се усмихна.
— Имам нужда само от един пръстен. Ако тръгнеш сега, за останалото можеш да си вземеш каквото пожелаеш.
Нямаше нужда да повтаря предложението си. Той изчезна в мига, в който думите се отрониха от устните й.
Усмихната, Алис се протегна и нежно залюля празната люлка. Скоро, много скоро щеше да бъде пълна.
Глава 11
Късно следобед всички гости вече бяха пристигнали. След официалното представяне и неофициалната вечеря, поднесена в декорираната в синьо и златно „малка“ трапезария, дамите се оттеглиха в уютната гостна на първия етаж, известна като „червения салон“, където продължиха оживено да обсъждат последните клюки във висшето общество.
Тъй като Алис не познаваше никого от нещастниците, които одумваха, а и намираше бъбренето им за безкрайно глупаво и скучно, запълваше времето си, като се опитваше да определи коя от младите жени, поканени в Тистълуд, е най-подходяща за бъдеща съпруга на Лусиън. Веднага изключи Касандра Торндайк и Сузана Тръмбъл. Макар че по положение в обществото бяха много подходящи — първата бе дъщеря на граф, а втората на херцог — и двете бяха блондинки. А помощничката на мадам Фаншон съвсем категорично бе заявила, че маркиз Тистълуд предпочита брюнетки. При това положение оставаха Джема Хартли с гарвановочерните си коси, Глориана Сиймор с махагоновите си букли и Даяна Рамзи с кестенявите си къдрици.
Свела възможността за избор между тези три жени, Алис ги оглеждаше с присвити очи и внимателно слушаше какво говори всяка една от тях. Макар че не бе особено интелигентна, синеоката Джема беше може би най-хубавата, а зеленооката Глориана — най-умната. Даяна имаше топли кафяви очи и бе доста привлекателна, но изглеждаше някак си затворена и отнесена — седеше малко настрани от оживената групичка и почти с нищо не допринасяше за поддържането на разговора.