По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— А после се е превърнал в истински блестящ кавалерист! — Алис прокара пръст по назъбените бойници. Кога
Като стигна до резето, което отваряше портите на замъка, погледна въпросително Шарлот.
— Може ли?
— Разбира се. Рицарите сигурно са вътре.
И наистина бяха. Двадесет и четири майсторски изрисувани дървени фигурки, с бойни доспехи и оръжия, възседнали прекрасни жребци.
— Това бе любимият му. — Шарлот взе една дървена фигурка и я подаде на Алис. — Не позволяваше на никого да я докосва.
Алис погледна рицаря и едва не го изтърва от изненада. Той удивително приличаше на Лусън — от златните доспехи до зелената мантия и сребристосивия кон.
— Бедният — промълви Шарлот и нежно докосна гърдите му. — Беше истински герой, ала в края на всеки ден умираше по време на турнир.
„Значи душата на Лусиън все още си спомня!“ Алис остана загледана още миг-два във фигурката, сетне внимателно я остави на мястото й. Внезапно се почувства емоционално изцедена и останала без сили да се изправи срещу болезненото минало, затова се извърна от замъка и Промърмори:
— А коя бе твоята любима играчка?
— Моята? — Шарлот огледа стаята. След миг лицето й светна. — Лорд Удуиг! — възкликна тя и се намръщи. — Чудя се какво ли е станало с дрехите на Негова светлост?
Поклати глава, стана и приближи малката масичка, върху която лежаха три дървени кукли и някакво парцалено куче без уши. По-голямата кукла представляваше мъж с огромна перука, която се кипреше върху доста тясна глава, и беше напълно гола.
Алис също приближи.
— Той имаше най-красивото кадифено сако — тъжно изрече Шарлот. — Тъмносиньо, с копринена жилетка с цвят а слонова кост и подходящи панталони. Госпожица Кокетка — кимна към женската кукла, облечена като пасрирка в рокля от розов сатен — го намираше много елегантен.
Алис тъкмо щеше да каже нещо, когато чу:
— Дрън-дрън ярина! Няма ли най-после да млъкнете, глупави крави, и да оставите бедния дух да си поспи?
Огледа сепнато стаята. Не го бе виждала май откакто със сърдито лице бе излязъл от каляската. В този миг се разнесе звук, издаден сякаш от слон, страдащ от газове в стомаха. Алис присви очи и погледна към камината.
След като похвали лорд Удуиг, тя се престори, че се интересува от старата люлка, и докато пристъпваше към нея с намерението да я огледа по-отблизо, видя главата на Хедли, който се изплези.
Алис вдигна раздразнено очи към тавана. Ако Шарлот не беше с нея, щеше добре да го подреди! Но щом погледна в люлката, раздразнението й премина в ярост. Хедли се бе накиприл с дрехи, които му бяха възтеснички. Съдейки по синьото кадифено сако, това бяха одеянията на лорд Удуиг.
Излегнат по гръб върху лененото одеяло и пъхнал ръце под главата си, той лениво изрече:
— Какво ще кажеш за новите ми премени?
— Те не са твои и ти много добре го знаеш — прошепна Алис и се наведе над люлката, сякаш искаше да разгледа по-внимателно копринените завески.
— Е, вече са. Стоят ми много по-добре, отколкото на стария лорд Удуиг.
— Те са си негови и ти ще му ги върнеш веднага след като с Шарлот напуснем стаята.
Хедли сви упорито устни и й хвърли кръвнишки поглед.
— И защо ще върша подобна глупост?
— Защото дрехите са чужди!
— И какво от това? — изръмжа духът.
— Дори и един недодялан нахалник като теб би трябвало да знае, че е много лошо да се краде. Предупреждавам те, Хедли, ако не…
— Какво каза, скъпа? — разнесе се гласът на Шарлот точно зад гърба й. Алис вдигна глава и видя озадачени и поглед на приятелката си.
— Аз… ами питах се откога ли е тази люлка… — Алис докосна нежно дървените подпори.
Шарлот се отпусна на колене до люлката, а полите на роклята й се разстлаха около нея като кръг от светлина. Залюля леко люлката и промърмори:
— Според легендата тя е на толкова години, на колкото е и Тистълуд Касъл. Казват, че първо е принадлежала на Лусън и Елинор.
— Ти вярваш ли в това?
— Как бих могла да не вярвам? Само погледни колко е широка!
Алис сведе послушно поглед, без да обръща внимание на неприличния жест на Хедли. Наистина бе широка, поне два пъти по-широка от обикновените люлки.
— Напълно подходяща за близнаци, нали? — закачливо настоя Шарлот.
Алис кимна.
— Имало ли е много близнаци, родени в Тистълуд?