По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Само Лусън и Елинор. — Усмивката й бе по-скоро самодоволна. — Ако питаш мен, този дребен факт доказва, че легендата е вярна.
Разбира се, че беше. Сега вече интересът на Алис към люлката не бе престорен. Тя също се отпусна на колене и внимателно огледа страничните табли. Разпозна езическите знаци. Те представляваха благословията на феите.
— Всички деца от рода Тистълуд са спали в тази люлка. Моят дядо. Моят баща. Дори аз и Лус, въпреки че майка ми отчаяно е искала да купи нова за нас. Винаги съм си мечтала… — Гласът на Шарлот пресекна и се чу задавеното й хлипане.
После примигна бързо, опитвайки се отчаяно да скрие от Алис сълзите, напиращи в очите й.
— Аз… само… о, държа се като слаба и глупава жена, това е всичко. Моля те, прости ми — промърмори тя и извърна лице.
Алис се изправи и обви ръка около кръста на приятелката си, за да я привлече по-близо към себе си. Притисна главата й към гърдите си и тихо рече:
— Единственото глупаво нещо, което забелязвам, е, че ти изглежда си забравила колко много те обичам и явно затова не искаш да ми кажеш какво ти тежи на сърцето.
Шарлот я погледна през сълзи и измъчено се усмихна.
— Не съм забравила. Просто никак не е уместно да се оплаквам, задето не мога да имам деца, на една неомъжена жена… без значение колко много я обичам.
— Значи наистина си глупава, защото няма нищо по-уместно от това две приятелки да си споделят, колкото и лични и деликатни да са проблемите, които ги вълнуват. Освен това откъде си сигурна, че не можеш да имаш деца?
— След шестнадесетгодишен брак вече щях да съм родила поне едно, ако можех.
Алис се загледа в приятелката си, а сърцето й се сви от мъка. Почувства се безпомощна, както никога досега, но се опита да я успокои:
— Все още не е късно. Не е невъзможно да заченеш дори след толкова години безплодие. — Кимна окуражаващо, макар че думите й прозвучаха кухо и неубедително.
Шарлот тъжно се усмихна и я целуна по челото.
— Ти си много добра, мила моя, но двамата с Клейтън отдавна сме загубили всякаква надежда.
— Милейди?
Извърнаха се едновременно и видяха на прага едно момиче на не повече от шестнадесет години, облечено в спретната униформа. Когато Шарлот и Алис я погледнаха, тя направи почтителен поклон.
— Да?
— Съжалявам, че ви безпокоя, милейди. Но лорд Лангли и госпожица Рамзи вече са тук.
— Благодаря ти, Мери. Веднага слизам долу да ги по срещна.
Камериерката се поклони още веднъж и се оттегли.
— Е, изглежда обсадата на Тистълуд вече започва — из мърмори Шарлот, изправи се и приглади полите на роклята си. — Искаш ли още сега да те запозная с Даяна Рамзи?
— Сигурна съм, че госпожица Рамзи ще предпочете първо да се освежи. А и бих желала да остана още малко тук, за да разгледам и другите играчки. Имаш ли нещо против?
— Разбира се, че не. Можеш да останеш колкото искаш — Шарлот си бе възвърнала обичайните изтънчени маниери. Алис очакваше приятелката й да побърза да посрещне гостите си, но тя сложи ръка на рамото й и леко го стисна
— Моля те, Алис, не ме съжалявай. Много отдавна се примирих с безплодието си. — С тези думи тя напусна с бързи крачки стаята.
Алис дълго остана загледана във вратата след приятелката си.
— Много лошо, че тя не познава нито един от нибелунгите — промърмори Хедли.
Стреснато погледна надолу, напълно забравила за пакостливия дух. Той седеше, подпрял брадичка на ръба на люлката, а изражението му бе необичайно замислено.
— Нибелунгите? — Алис се намръщи. Съвсем смътно си спомняше. Те бяха феи, златари, ако правилно си спомняше, които живееха в подземния свят някъде под скандинавските страни. Не можеше да си представи какво общо можеха да имат с безплодието на Шарлот. Когато го изрече на глас, Хедли презрително изсумтя.
— Мислех си, че знаеш всичко за феите! Е, за твое сведение, госпожице Многознайка, нибелунгите правят златни пръстени, които могат да накарат безплодната жена да зачене.
— Наистина ли? — Думите на Хедли я изпълниха с надежда. Всичко, което трябваше да стори, бе да вземе един от тези златни пръстени и тогава Шарлот щеше да стане майка!
Но как? Познаваше само Алура и Ангъс. Надеждата й бързо започна да угасва. Колкото до Хедли… Имаше вероятност да го накара да й помогне толкова, колкото да види папата женен. Замислено присви очи… Може би ако го подкупи…
— Не ме гледай по този начин — изграчи той и се скри в люлката. — Няма да хукна да търся онези злобни нибелунги, ей така за нищо. Това означава сам да си изпросиш бедите.
— Дори и заради чифт твои собствени дрехи?
Пакостливецът отново надникна над ръба на люлката.