По-силна от магия

— Моят брат е възложил на Негова светлост да ми намери подходящ съпруг и трябва да призная, че той е взел присърце това си задължение. Всъщност още на втория ден след пристигането ми в дома му той ми показа цял списък с евентуални кандидати за ръката ми.

Даяна няколко минути я гледа със зяпнала от смайване уста, после избухна в смях.

— Типично за Лус! Да гледа на женитбата като на покупка на ново стадо! А мога ли да попитам ти какво му отговори?

Алис сви равнодушно рамене.

— Просто скъсах глупавия му списък и му заявих, че съм напълно способна сама да си избера съпруг и че ще се омъжа само по любов.

Даяна възторжено плесна с ръце.

— О, Алис! Вече не се съмнявам, че ще станем много добри приятелки! Може би все пак ще трябва да дойда в Лондон за откриването на сезона. Би било изключително забавно да наблюдавам сватовническите опити на Лус, които ти сигурно постоянно ще проваляш! А още по-интересно ще ми бъде да видя как ще съумее да се измъкне от многобройните брачни капани на майките с дъщери за женене!

— Според мен обаче те само ще си изгубят времето. Като изключим теб и Лоти, Лусиън смята всички жени за глупави и досадни.

— Т-той е говорил за мен? — Страните на Даяна пламнаха.

— О, да! Той говори за теб, докато пътувахме насам. Останах с впечатлението, че много те цени. — Е, това последното бе лъжа, но с известна доза истина. Според Лоти Лусиън наистина се възхищаваше от Даяна, макар че в нейно присъствие никога не бе показвал чувствата си.

Госпожица Рамзи изглежда бе толкова смутена, че не знаеше как да отговори, затова Алис уверено продължи:

— Всъщност той ме помоли да бъда мила и очарователна с господата, въпреки че трябва да ти призная… тяхното присъствие много ме притеснява. Прекарах последните години в един пансион в Бат с доста строги порядки и почти не съм била в мъжка компания.

— След като веднъж свикнеш, мъжете не са чак толкова страшни — увери я Даяна, обви ръка около кръста й и я обърна с гръб към музикалния салон. — Виж колко лесно общуват другите момичета.

И наистина бе така. Въпреки че до този следобед повечето от по-младите гости никога не се бяха срещали, сега те си бъбреха оживено като стари приятели. С изключение на предвзетия лорд Дрейк, който се бе изправил пред огледалото в другия край на стаята и се мръщеше на безукорно вързаната си вратовръзка.

Алис го огледа за миг, смътно припомняйки си, че бе зърнала името му в списъка на Лусиън. Въпреки че бе облечен прекалено модерно и изглеждаше твърде обсебен от собствената си персона, той бе доста привлекателен. Някои биха го сметнали за истински красавец.

Явно интересът й е бил доста очебиен, защото Даяна гърлено се засмя.

— Значи е лорд Дрейк, така ли?

— Моля? — промърмори Алис.

Даяна леко наклони глава по посока на обекта.

— Ако не се лъжа, проявяваш интерес към елегантния лорд Дрейк?

Алис се усмихна свенливо. Внезапно я осени нова идея.

— Той беше в списъка на маркиз Тистълуд.

— Наистина ли? — Даяна на свой ред огледа младия мъж. — И ти го намираш за подходящ?