По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Това бе люлката на нейната болка, страдание и угризения.
Отпъждайки желанието да побегне, Алис вдигна крака си, внезапно натежал като олово, и стъпи на най-долното стъпало. Събра всичките си сили, за да продължи, когато Шарлот я хвана за лакътя.
— Не, Алис! Не бива да се качваме горе. Там са стаите на Лусиън, а той никак не обича да го безпокоят.
Замръзна и се втренчи в приятелката си с безмълвен ужас. Лусиън… обитава кулата, в която някога се бе разиграла онази трагедия! Това разкритие изпълни цялото й същество с толкова безумен страх, че за пръв път в живота си помисли, че ще припадне. Фактът, че той живее в тези стаи, бе зловещо предзнаменование, че историята е на път да се повтори.
— Защо?
Шарлот смръщи вежди и очите й се присвиха, докато се взираше в лицето й.
— Не знам. Откакто го помня си е такъв.
Алис поклати глава. Тревогата й се усилваше с всеки удар на сърцето.
— Искам да кажа защо е избрал тъкмо тези изолирани стаи? Сигурно е доста неудобно за него…
— Добре ли си? — загрижено я прекъсна Шарлот. — Ставаш все по-бледа и по-бледа.
Алис притисна длан към лицето си, сякаш с това би могла да възвърне цвета си.
— Така ли? Трябва да призная, че малко се замайвам, като гледам нагоре към тези извити стълби…
Сестрата на Лусиън кимна.
— Ама, разбира се! Много хора се чувстват така пред тази стълба.
— Дори и Лусиън?
— Предполагам, че не, макар че не мога да бъда сигурна. Моят безстрашен малък брат се катереше нагоре много преди да се научи да изразява с думи чувствата си. Засмя се тихо. — Той бе толкова омагьосан от кулата, че Спратлинг, която е една мила стара особнячка, обичаше да казва, че сигурно в някакъв друг живот е прекарал тук много приятни часове, за да обича толкова много това място.
Последните думи накараха Алис да се замисли. Алура й бе казала, че душата на Лусиън е съхранила отделни частички от чувствата, които някога бе изпитвал Лусън. Възможно ли бе да си спомня кулата, но не с мъката й болката от последните часове на земния си път, а само радостта от предишните години? Колкото повече мислеше за това, толкова по-вероятно й се струваше. Душата й се изпълни е облекчение.
Ако това, което подозираше, бе истина, значи Лусиън не е бил примамен в кулата, за да се изпълни някакво мрачно предписание. А е бил привлечен от подсъзнателното желание да съживи отново радостта, която някога е преживял там; радост, която по всичко личеше, че липсва в сегашния му живот.
Устните й се извиха в разбираща усмивка. Аха! Изведнъж й стана ясно какъв трябва да бъде следващият урок: Лусиън да усвои умението да се забавлява.
— Остана още една стая, която трябва да се види. — Гласът на Шарлот прекъсна мислите й. — Някогашната детска. Намира се в северозападната кула. Но ако не искаш да се катериш по тези стръмни стълби, може да се върнем в пристройката, където сме настанени, и да вземем нещо освежително.
Детска стая? Идеалното място да се открие някакъв ключ към разгадаването на загадката какво би могло да забавлява Лусиън!
— Моля те, нека да отидем в детската стая — припряно изрече Алис. — Много ми се иска да видя къде Лусиън е прекарал детството си.
За разлика от повечето детски стаи, които Алис бе виждала в миналото и които представляваха теснички и унили таванчета, тази бе особено удобна и приятна.
Беше обзаведена в жизнерадостни светли тонове — червено, синьо и слонова кост. Стените, някога изградени от студен дялан камък, сега бяха измазани с хоросан и изрисувани с изящни омагьосани гори. Дебел килим покриваше грубия дъсчен под, а таванът имитираше небе в ясен пролетен ден.
До северната стена бяха поставени две малки легла с балдахин. Срещу тях, точно пред облицованата с цветни керамични плочки камина, имаше стара люлка. По безбройните играчки, разпръснати по маси и полици, беше ясно, че децата на семейство Уор бяха много обичани от родителите си.
— О! Прекрасно! — възкликна Алис, носейки се като вихрушка из стаята, обзета от нетърпение да разгледа огромния кукленски замък. Той беше точно копие на Тистълуд преди уродливите преобразования.
Изпълнена с детинска радост, тя се отпусна на колене пред него. Беше великолепен. Докосна с благоговение една от богато украсените дървени стени. Шарлот коленичи до нея.
— Татко го направи за Лус като подарък за една Коледа, когато беше на пет години — обясни тя и се усмихна на захласнатото изражение на приятелката си. — Колко много го обичаше брат ми! Седеше тук с часове, заобиколен от тези дървени фигурки на рицари, и планираше засади, нападения и битки. Потъваше напълно в игрите си. Ставаше напрегнат и възбуден. Сякаш забравяше, че рицарите са от дърво и че той е само едно малко момче.