По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Алис сведе глава като израз на моминска свенливост.
— Е, той е доста красив. Толкова прекрасни очи!
Даяна отново се засмя.
— Да не говорим за прекрасната кестенява коса и изключително модерния и изискан тоалет?
— Да. Наистина е великолепен! — промърмори Алис. Преброи наум до три, след което изпусна една тъжна въздишка. — Страхувам се обаче, че е твърде красив, за да забележи подобно безцветно и безинтересно създание като мен.
— Безцветно и безинтересно? Ти? — тихо възкликна Даяна с искрено удивление. — Откъде ти хрумна подобна глупост?
Алис посочи към Джема и Касандра, все още потънали в играта на въпроси и отговори.
— Само погледни колко са красиви! Чувствам се толкова скучна в сравнение с тях. — Поклати тъжно глава. — Как би могъл да ме забележи Негова светлост, когато съм в такава ослепителна компания?
— Много лесно! Ти не само си най-хубавото момиче в тази стая… — Вдигна ръка, за да накара Алис да замълчи. — Да, истина е. Та не само си най-хубавото момиче, но си и руса. А е всеизвестен факт, че Негова светлост лорд Дрейк забелязва единствено блондинките. Освен това подочух, че е решил през този сезон да си намери подходяща съпруга. Като се вземат предвид тези обстоятелства, осмелявам се да заявя, че ти имаш всички шансове да го спечелиш, ако си изиграеш правилно картите.
— Но както вече ти казах, аз не знам как се играе тази игра — предпазливо хвърли въдицата си Алис.
Даяна тутакси се хвана.
— Аз ще те науча. Не е чак толкова трудно и не се съмнявам, че ще бъдеш много възприемчива ученичка. Нека си остане между нас, но никак няма да се учудя, ако още преди края на лятото поведеш лорд Дрейк към олтара.
— Значи в крайна сметка наистина ще дойдеш в града? — Алис едва успяваше да прикрие тържествуващата нотка в гласа си.
— Предполагам, че да — унило отвърна Даяна, сякаш току-що бе осъзнала каква жертва се изисква от нея. R следващия миг обаче се усмихна толкова нежно и загадъчно, че Алис нито за миг не се усъмни, че новата й приятелка си мисли за Лусиън и за възможностите, които разкриваше пред нея предстоящият сезон.
— Да — замислено потвърди младата жена, — май ще се наложи да дойда.
Алис й отвърна с ослепителна усмивка. Някой наистина щеше да се озове пред олтара преди края на лятото, но това нямаше да бъде тя с лорд Дрейк.
Глава 12
— Тогава му казах: „Мой скъпи Уестън, наистина трябва да го вталиш в талията още малко. Ужасно е демоде това широко сако!“ И знаете ли какво ми отговори той? — Лорд Дрейк спря и се втренчи в Алис през монокъла, с който никога не се разделяше.
— Нямам ни най-малка представа — промърмори тя, опитвайки се с всички сили да потисне прозявката си. Негова светлост явно имаше две любими теми — собствената си персона и модата, а през последния половин час, откакто бяха излезли на разходка, не бе спрял да говори за шивача си.
Бяха изминали шест дни от пристигането им в Тистълуд. Времето изведнъж стана необичайно топло за сезона. А днешният ден бе толкова хубав, че повечето гости излязоха да пояздят, да се разходят или просто да поседят във вътрешния двор.
Даяна, която бе взела особено присърце обещанието си да помогне на Алис да улови лорд Дрейк, се възползва от хубавото време, за да го покани да ги придружи на малка разходка край дълбокия ров, опасващ замъка. Алис пък заяви на Лусиън, че е много по-благоприлично, ако всяка дама си има кавалер. От развеселените погледи, които си размениха госпожица Рамзи и маркизът, стана ясно, че са убедени, че това е малка хитрост, за да бъде Алис насаме с лорд Дрейк. Навярно тъкмо поради тази причина вървяха на няколко метра пред тях.
Докато Дрейк изтъкваше преимуществата на едно вталено сако за мъж с фигура като неговата — с широки рамене и тънка талия — Алис плъзна поглед към двойката.
За разлика от нея, изглежда Даяна искрено се наслаждаваше на компанията на кавалера си. Изпълнена с тъжна завист, Алис наблюдаваше как Лусиън е свел тъмнокосата си глава до блестящата кестенява главица на спътничката си и шепне нещо в ухото й. Тя се засмя дрезгаво и отговори, което пък накара маркиза да избухне в смях.
Вместо да изпита радост, задето сватовническите й планове жънат такъв успех, Алис внезапно се почувства самотна, сякаш бе изключена от забавен клуб, към който принадлежат всички останали. И може би не бе далеч от истината, защото другите двойки от компанията бяха свободни да разговарят и да се влюбват помежду си, докато проклятието, тегнещо над нея, й забраняваше подобни удоволствия.
Опита се да пропъди тъжните мисли и отмести поглед към придружителя си, който вече бе приключил с пространната си реч относно модната линия на саката и момента превъзнасяше чудодейната боя за лъскане на ботуши, открита от неговия камериер. Макар че проклятието й забраняваше да взима участие в сладките игри на любовта, можеше поне да се радва на удоволствието от мъжката компания и приятния разговор, които определено липсваха в настоящия момент.