Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
По цялото тяло на великия везир минал бавен гърч; той устремил към Настрадин Ходжа поглед, изпълнен с неуталожима злоба.
— Върви и се заеми с приготвянето на илача — завършил емирът. — Но пет дни е много дълго, Хюсеин Хуслия. Може би ще съумееш да се справиш по-бързо, защото ние горим от нетърпение да те видим главен евнух.
— Велики господарю, и аз самият горя от нетърпение! — възкликнал Настрадин Ходжа. — Ще се постарая да се справя по-бързо.
Като се оттеглял и се кланял непрестанно, той излязъл. Бахтияр го изпроводил с поглед, в който личало явно съжаление, че врагът и съперникът му си отива, без да е изгубил нищо от предишната си тежест.
„О, змия, коварна хиена! — мислел Настрадин Ходжа, като скърцал със зъби от ярост. — Но ти закъсня, Бахтияр, сега нищо няма да успееш да направиш с мене, защото аз знам онова, което исках да узная; всички входове, коридори и изходи в харема на емира! О, моя скъпоценна Гюлджан, ти се изхитри да се разболееш тъкмо навреме и с болестта си спаси Настрадин Ходжа от ножовете на дворцовия лекар. Впрочем справедливо ще е да се каже, че си се грижила за себе си!“
Той се запътил към своята кула. В подножието й на сянка седели стражарите и играели на зарове; един от тях, проиграл всичко до конец, свалял ботушите си, за да ги заложи. Било много жежко, но в кулата, зад дебелите стени, царяла влажна прохлада. Като се изкачвал по тясната каменна стълба, Настрадин Ходжа минал покрай вратата си и влязъл направо в горната стая, дето се намирал багдадският мъдрец.
През време на пленничеството си старецът необикновено космясал, видът му станал див. Очите му святкали под надвисналите вежди. Той посрещнал Настрадин Ходжа с проклятие:
— Докога ще ме държиш затворен, о, сине на греха, да падне камък на главата ти и да излезе от ходилата на краката ти! О, отвратителни мошенико и измамнико, който си присвои името ми, халата ми, чалмата ми, пояса ми, гробищни червеи да те изгризат жив, да ти проядат стомаха и черния дроб дано!
Настрадин Ходжа бил свикнал вече и не се обиждал:
— Почтени Хюсеин Хуслия, днес аз измислих ново мъчение за тебе, а именно: да стисна главата ти с помощта на въже и тояги. Долу седят стражите, ти трябва да викаш така, че да те чуват.
Старецът се приближил до запречения с решетки прозорец и завикал с тъжен глас:
— О, всемогъщи аллах! О, мъченията ми са нетърпими! О, не ми стискай главата с въже и тояги! О, по-добре смърт, отколкото тия мъки!
— Почакай, почтени Хюсеин Хуслия — опрял го Настрадин Ходжа. — Викаш лениво и без всякакво старание, а стражарите, не забравяй, са извънредно опитни в тия работи. Ако доловят във виковете ти преструвка и донесат на Арсланбег, тогава ти ще паднеш в ръцете на истинския джелатин. Затова по-добре прояви необходимото усърдие сега. Ето, аз ще ти покажа как трябва да викаш.
Настрадин Ходжа се приближил до прозореца, напълнил гърдите си с въздух и изведнъж закрещял така, че старецът, запушил уши, отскочил встрани.
— О, потомъко на нечестивите! — възкликнал той. — Та откъде ще взема такова гърло, че виковете ми да се чуват на другия край на града!
— Това е единственият начин да избегнеш ръцете на джелатина — възразил Настрадин Ходжа.
Наложило се старецът да се понапъне. Той викал и виел толкова тъжно, че стражарите в подножието на кулата прекъснали за малко играта и с упоение заслушали.
Дълго след това старецът не могъл да се съвземе от кашляне и да си поеме дъх.
— Ох! — мълвял той. — Мигар моят стар гръклян може да се товари толкова?! Е, доволен ли си днес от виковете ми, презрени голтако, да те навести Азраил дано!
— Напълно доволен — отговорил Настрадин Ходжа. — И ето сега, мъдри Хюсеин Хуслия, ти ще получиш награда за усърдието си.
Той измъкнал кесиите, които му дал емирът, изсипал парите на един поднос и ги разделил на две равни части.
Старецът не преставал да ругае и проклина.
— За какво ме ругаеш? — спокойно рекъл Настрадин Ходжа. — Мигар опозорих с нещо името Хюсеин Хуслия? Или посрамих учеността му? На, виждаш ли парите? Емирът ги даде на Хюсеин Хуслия, знаменития звездоброец и лечител, задето излекува една девойка от харема.
— Ти си излекувал, девойка? — старецът се задавил. — Но какво разбираш ти от болести, невежа такъв, мошеник и голтак!
— Аз нищо не разбирам от болести, затова пък разбирам от девойки — отговорил Настрадин Ходжа. — Ето защо ще бъде справедливо да разделим подаръка на емира наполовина — на тебе за това, което ти разбираш, а на мене за това, от което аз разбирам. И още трябва да ти кажа, Хюсеин Хуслия, че аз я излекувах не как да е, а след като изследвах предварително разположението на звездите. Снощи видях, че звездите Сад-ад-Сууд съвпаднаха със звездите Сад-ал-Ахбия, докато съзвездието на Скорпиона се обърна към съзвездието на Козирога.