Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Роузана (Роман за едно престъпление)
Роузана (Роман за едно престъпление) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Роузана (Роман за едно престъпление)

Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:

Роман за едно престъпление
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 76
Перейти на страницу:

Беше мрачно и ветровито и той вдигна яката на палтото си, заплашително изръмжавайки на някакъв пияница, който се опита да изпроси цигара.

Стенстрьом наистина се стараеше.

Освен че дойде дванайсет секунди по-рано, той се появи от съвсем неочаквана посока. Приплъзна се покрай ъгъла на стълбите на „Ериксбергспаркен“ и се движеше скрит зад тълпа кинозрители. Мартин Бек не го видя, преди да се пъхне в къщата.

Колберг също действаше доста задоволително — той и Мартин Бек се засякоха пред вратата.

Влязоха заедно и заключиха вътрешната стъклена врата. Никой не каза нищо.

Колберг се заизкачва по стълбите. Трябваше да стои половин етаж под жилището и да не предприема нищо без предварително уговорен сигнал. Мартин Бек се опита да извика асансьора, но не успя. Затича се нагоре, преминавайки покрай изненадания Колберг, който все още беше на стълбите на първия етаж. Както очакваше, асансьорът беше на втория етаж, Стенстрьом го беше блокирал, като просто не беше затворил вътрешните му врати. По този начин бе успял да провали онази част от плана, която предполагаше Мартин Бек да вземе асансьора за по-горния етаж и да се приближи към апартамента отгоре.

В жилището все още беше тихо, но вероятно Стенстрьом залагаше на бързината, тъй като само след трийсет секунди се чу приглушен вик и тропот. Мартин Бек вече беше приготвил ключа и десет секунди по-късно се намираше в спалнята на Соня Хансон.

Момичето седеше на леглото. Стенстрьом стоеше по средата на стаята и се прозяваше, докато Алберг извиваше дясната му ръка зад гърба.

Мартин Бек свирна и Колберг връхлетя в жилището като експресен влак. В бързината събори масичката в антрето. Нямаше врати, които да отключва.

Мартин Бек си потърка носа и погледна момичето.

— Добре — похвали я той.

Тя бе избрала реалистичния стил на игра, на което се беше надявал. Беше без обувки и чорапи и носеше тънък памучен пеньоар без ръкави, къс до колената. Той беше сигурен, че отдолу нямаше нищо.

— Ще си метна нещо и ще приготвя вечеря.

Влязоха в другата стая. Тя дойде почти веднага, обута в сандали, джинси и кафяв пуловер. Десет минути по-късно кафето беше сервирано.

— Моят ключ заяжда — оплака се Алберг. — Трябва да го въртя като смахнат.

— Няма значение — успокои го Мартин Бек. — Няма да е нужно много да бързаш.

— Чух те по стълбите — заяде се Стенстрьом. — Точно когато тя отваряше.

— Явно трябват гумени подметки — въздъхна Колберг.

— Дупката, която пробихме в гардероба, е добра — подхвърли Алберг. — Виждах те почти през цялото време.

— Следващия път извади ключа — сряза го Стенстрьом. — Изгарях от желание да те заключа.

Телефонът иззвъня. Всички се вцепениха.

Момичето вдигна слушалката.

— Да, здравей… Не, не тази вечер… Ами известно време ще бъда заета… Дали съм срещнала някой мъж? Да, може да се каже.

Тя затвори телефона и срещна въпросителните им погледи.

— Нищо особено.

28.

Соня Хансон беше в банята и плакнеше прането. Когато изцеди водата и изправи гръб, чу, че телефонът звъни в дневната. Втурна се и вдигна слушалката дори без да си избърше ръцете.

Беше Бенгтсон.

— Бюрото е на път. Колата трябва да е там след четвърт час.

— Благодаря, много мило, че лично се обаждате. Иначе, както казах, никому не отварям, пък и не вярвах, че ще пристигне толкова бързо. Да дойда ли в кантората да платя, или…

— Може и на шофьора. Той има фактура.

— Благодаря, така ще направя. И благодаря за любезността, господин…

— Бенгтсон. Надявам се, госпожице Хансон, да сте доволна от нас. Както казах, ще пристигне след четвърт час. Благодаря и довиждане.

Щом приключиха разговора, тя се обади на Мартин Бек.

— Бюрото пристига след четвърт час. Току-що се обади. Замалко да изпусна разговора, беше чист късмет, че успях. Не бях мислила преди за това, но когато тече водата в банята, не чувам телефона.

— По-добре да не се къпеш известно време — посъветва я Мартин Бек. — Сериозно, винаги трябва да си близо до телефона. Няма да се качваш на тавана, да простираш и други подобни.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 76
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)