Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
А началникът на ЦПУ се разпореди по стар навик:
— За случилото се на никого нито дума.
XXVI.
По пътя до метрото Мартин Бек мислеше за странното си поведение предишната вечер.
Седнал зад бюрото в кабинета си на Вестбергалее, той внезапно почувствува остър пристъп на самота. Размишляваше за Свярд. И за Рея.
Мартин Бек получи от нея много повече, отколкото очакваше — като следовател, разбира се. Цели три нишки. Дори четири… Свярд е бил скъперник.
Свярд винаги — е, не винаги, но все пак доста години — се е заключвал със сто ключа, макар че не е държал нищо ценно у дома си.
Малко преди смъртта си Свярд е боледувал тежко, даже е лежал в онкологична клиника.
Може би е имал скрити пари? Ако е така, къде са те? Може би Свярд се е страхувал от нещо? Ако е така, от какво? Какво друго, освен собствения си живот, може да пази той, заключвайки се в своята дупка?
От какво е боледувал Свярд? Щом е бил в онкологична клиника, значи рак. Но ако е бил обречен, защо се е пазил толкова много?
Може би той се е страхувал от някого? Ако е така — от кого? И защо се е преместил в друго жилище, което е и по-лошо, и по-скъпо? Особено като се има предвид неговото скъперничество.
Въпроси. Сложни, но едва ли неразрешими.
За два-три часа няма да се справиш с тях, ще са нужни дни. Може би и седмици, и месеци. А може би и години.
Все пак какво е показала балистичната експертиза?
Май оттук трябва и да се започне.
… Мартин Бек вдигна слушалката на телефона. Но днес апаратът капризничеше, пет пъти Мартин Бек чу в отговор „Почакайте секунда!“, след което настъпваше гробна тишина. Все пак в края на краищата той успя да открие момичето, което преди седемнадесет дни беше аутопсирало гръдния кош на Свярд.
— Да, да — каза тя, — сега си спомням. Тогава ми позвъни един от полицията във връзка с този куршум, главата ми наду.
— Старши следователят Рьон.
— Възможно, не си спомням. Във всеки случай не този, който водеше в началото това дело, не Алдор Густавсон. Един такъв пипкав, през цялото време мънкаше.
— Ясно, по-нататък?
— Нали ви казах и миналия път, че полицията по начало твърде равнодушно се отнесе към това дело. Докато не позвъни този ваш мънкач, никой не отваряше и дума за балистична експертиза. Аз даже не знаех какво да правя с куршума. Но…
— Да?
— С една дума, реших, че не бива да го изхвърлям и го сложих в един плик. В плика сложих и заключението си, точно по правилата. Както е прието при нас, когато става дума за истинско убийство. Наистина не го изпратих в лабораторията, тъй като знам колко са претрупани.
— След това?
— След това пликът се забута някъде. Но накрая все пак го открих и го изпратих.
— На изследване?
— Аз нямам такива права. Но щом в лабораторията изпращат куршум, трябва да се предположи, че те въпреки всичко ще го изследват, макар и да става дума за самоубийство.
— За самоубийство?
— Разбира се, аз така и написах в бележката. От полицията веднага ми казаха, че става дума за суицидум.
— Ясно, аз ще се поразровя по-нататък — каза Мартин Бек. — Но преди това искам да ви задам още един въпрос.
— Какъв?
— При аутопсията не забелязахте ли нещо особено?
— Разбира се, забелязах, че се е застрелял. Това е и моето заключение.
— Аз ви говоря за друго. Не открихте ли признаци на някакво сериозно заболяване?
— Не. Нямаше никакви органични изменения. Вярно…
— Какво?
— Не го изследвах много щателно. Установих причината на смъртта и толкоз. Прегледах само гръдния кош.
— Значи не се изключва някаква болест?
— Естествено. Всичко, което можете да си представите — от подагра до рак на черния дроб. Все пак, кажете ми, защо се ровите толкова много? Обикновен случай, нищо особено…
Мартин Бек направи опит да открие някой от сътрудниците на балистическата лаборатория. Но не успя и в края на краищата беше принуден да позвъни на началника на научно-техническия отдел Оскар Елм, който се славеше като ненадминат специалист по криминална техника. И като не много приятен събеседник.
— О, ти ли си — процеди Елм. — А пък аз мислех, че са те направили началник на канцелария… Жалко, надеждите ми не са се оправдали.
— Защо си мислил така?
— Началниците на канцеларии си седят в кабинетите и мислят за кариерата си. Освен в онези случаи, когато играят голф или поглъщат телевизионните глупости. Те ми звънят тук и ми задават празни въпроси. И така, какво те интересува?
— Нищо особено, една балистична експертиза.
— Нищо особено? Не е ли възможно по-точно? Та при нас всеки глупак изпраща какви ли не боклуци. Планина от предмети чакат изследване, а няма кой да работи. И никой не иска да разбере това. Началникът на ЦПУ не се е мяркал насам от сто години, а когато през пролетта поисках да ме приеме, той заповядал да ми предадат, че през следващите дни времето му е ангажирано. Следващите дни, а сега е вече юли!