Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Вие ли се казвате Бонасийо? — попита той.
— Да, господин офицер — промълви търговецът ни жив, ни умрял. — На вашите услуги.
— Влезте — каза офицерът.
И той се отдръпна, за да даде път на търговеца. Бонасийо без да възразява, влезе покорно в стаята, където, изглежда го очакваха.
Това беше обширен кабинет със стени, украсени всевъзможни оръжия и където не долиташе никакъв шум отвън — гореше вече огън, макар да беше едва краят на септември. Четвъртита маса, покрита с книги и книжа, върху които беше разгърната грамадна карта на града Ла Рошел, заемаше средата на стаята.
Пред камината стоеше човек със среден ръст, с горд надменен вид, с проницателен поглед и широко чело, със слабо лице, което изглеждаше още по-удължено от острата, брадичка, над която бяха засукани мустаци. Макар че този човек едва ли имаше тридесет и шест — тридесет и седем години, косата, мустаците и брадичката му бяха прошарени. Той нямаше шпага, но приличаше напълно на военен и лекият прах по ботушите му показваше, че през деня е яздил.
Този човек беше Арман Жан Дюплеси, кардинал дьо Ришельо, не такъв, какъвто ни го представят, грохнал като старец, страдащ като мъченик, отпаднал, с угаснал глас, потънал в грамадно кресло като в гроб, човек, който живее само със силата на духа си и поддържа борбата в Европа само с вечното напрежение на мислите си, а такъв, какъвто беше в действителност по онова време, с други думи, ловък и любезен кавалер, вече с отслабнало тяло, но поддържан от оная духовна сила, която го направи една от най-изключителните личности, които някога са съществували — Ришельо, който бе подкрепил дук дьо Невер във владенията му в Мантуа, който бе превзел Ним, Кастр и Юзе и бе готов да изгони англичаните от остров Ре и да започне обсадата на Ла Рошел.
От пръв поглед нищо в него не показваше, че е кардинал, и за ония, които не го познаваха по лице, беше невъзможно да отгатнат пред кого се намират.
Нещастният търговец стоеше прав до вратата, докато очите на мъжа, който описахме преди малко, се устремиха в него, сякаш искаха да проникнат дълбоко в миналото му.
— Този ли е Бонасийо? — запита той след кратко мълчание.
— Да, монсеньор — отвърна офицерът.
— Добре, дайте ми тези книжа и ни оставете. — Офицерът взе от масата посочените книжа, предаде ги на мъжа, който ги искаше, поклони се до земята и излезе.
Бонасийо позна, че това са показанията му в Бастилията. От време на време мъжът до камината вдигаше очи от книжата и ги забиваше като кинжал чак вдън сърцето на клетия търговец.
След десетминутно четене и десетминутно наблюдение кардиналът беше наясно.
— Този глупак никога не е участвувал в заговори — промърмори си той. — Но, все едно, да видим.
— Вие сте обвинен в държавна измяна — каза бавно кардиналът.
— Казаха ми вече това, монсеньор — извика Бонасийо, като се обърна към мъжа, който го разпитваше, с титлата, която беше чул от офицера, — но кълна ви се, че не зная нищо.
Кардиналът се сдържа да не се усмихне.
— Вие сте били в заговор с жена си, с госпожа дьо Шеврьоз и с милорд Бъкингамския дук.
— Наистина, монсеньор — отвърна търговецът, — тя ми е споменавала тези имена.
— По какъв повод?
— Казваше, че кардинал дьо Ришельо е примамил Бъкингамския дук в Париж, за да го погуби, а заедно с него да погуби и кралицата.
— Тя ли казваше това? — извика гневно кардиналът.
— Да, монсеньор. Но аз я уверих, че греши, като говори такива неща, и че Негово високопреосвещенство не е способен…
— Мълчете, вие сте глупак! — каза кардиналът.
— Точно така ми отговори и жена ми, монсеньор.
— Знаете ли кой е отвлякъл жена ви?
— Не, монсеньор.
— Все пак подозирате, нали?
— Да, монсеньор. Но тези подозрения сякаш бяха неприятни на господин полицейския началник и аз се отказах от тях.
— Жена ви е избягала, знаехте ли това?
— Не, монсеньор. Научих го в затвора и пак от господин началника, много любезен човек.
За втори път кардиналът сдържа усмивката си.
— Значи вие не знаете какво е станало с вашата жена, след като е избягала?
— Не зная нищо, монсеньор. Навярно се е върнала в Лувър.
— В един часа сутринта още не се беше върнала.
— Ах! Боже мой! Но какво е станало тогава с нея?
— Ще узнаем, бъдете спокоен. Нищо не остава скрито за кардинала. Кардиналът знае всичко.
— В такъв случай, монсеньор, мислите ли, че кардиналът ще се съгласи да ми каже какво е станало с жена ми?