В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М. А. Й.). Често съдбата се отнася много сурово именно към тези, които обича и които са отбелязани с печата на духа. Защо това е така? Суровостта на жизнения път, изпълнен с трудности и лишения, заставя огньовете на духа да се разгарят все по-ярко и по-ярко. А отсъствието на земни блага и удобства, осигуряващи безгрижно и леко съществуване на Земята, прави прехода в Тънкия свят и усвояването на надземните условия леки и безболезнени. Онеправданите няма какво да загубят при Прехода. А привичката да живеят без това, с което останалите хора така здраво са свикнали, че раздялата им с него предизвиква страдание, ги освобождава от земните преживявания. Затова нямащият нищо и не желалият земно благополучие влиза свободен в Надземния свят. Такъв бедняк е по-богат от всеки милиардер, тъй като и милиардерът не взема нищо със себе си умирайки, а и двамата си заминават така, както майка им ги е родила. Но единият е свободен, защото нищо не е имал, а другият — обвързан, защото е имал твърде много и се е ползвал от твърде много. Такива привички са като израстъци на духа и много трудно се премахват. Трябва да се радваме на това, че животът ни е лишил от неща, които на другите се дават, тъй като в това е залогът за освобождението. Ще дойде часът на Прехода и да съжаляваме за това, което оставяме на Земята, едва ли ще ни се прииска, тъй като твърде тежък е бил животът ни там и ни е лишил от всичко, което привързва съзнанието към Земята. В многото лишения има и много радост, тъй като всяко разбрано лишение е и освобождаване от веригите на плътния свят. Правилно е казано: „не се привързвайте към нищо и няма да има какво да губите или да съжалявате за загубеното“. (6.267)
(Гуру). Вече е говорено за това,че лишаването от едно е причина за придобиване на друго, може би много по-ценно от това, което е загубено.И ако материалните лишения се заместват от духовни придобивки, които е невъзможно да бъдат изгубени, то няма ли да бъде това замяна на едното с друго, по-ценно и неотделимо? Малцина са тези, които разбират, че духовните богатства са по-ценни от всичкото злато на света, защото златото е прекалено тежко, за да се вземе със себе си извън пределите на земното съществуване. По този начин всичко, което човек притежава, може да се раздели на истинско достояние, оставащо с него завинаги и на призрачни богатства, които са случайни и временни. От тези последните той може да се ползва само на Земята и то, в най-добрия случай, само за не много години, докато много по-продължителното, в сравнение със земното, пребиваване в Надземния свят може да бъде щастливо и леко само ако се притежават истинските богатства на духа. Тясната пътека, водеща в Живота, предвижда натрупване именно на такива богатства, които не горят в огън, не потъват във вода и не могат да бъдат отнети от смъртта. (6.268)
(М. А. Й.). За съзнанието, докоснало се до Върховете, няма и не може да има обикновено Земно щастие и удовлетворение от земни радости, лишени от духовност. Съзнанието ще бъде постоянно в неудовлетвореност и тъга по Висшия свят, когото не могат да заменят никакви земни условия. Погрешно е да се смята, че ако последните се изменят, човек би придобил своето щастие на Земята. Земното щастие е толкова призрачно, толкова неустойчиво, толкова непостоянно, че да се търси в него опора за духа е невъзможно. Там, където всичко е обречено на завършек, не търсете за себе си щастие, даже в мислите и стремежите си. Това ще бъде само напразно прахосване на вашите сили. Щастието е в духа, в областта на духа и то се съпътства с онази радост, която (Самият Владика го е Казал) е особена мъдрост. В радостта за непреходното, в радостта за неотменимото, в радостта за това, че Той е винаги с нас и ще Бъде, е цялото наше щастие. Тъй като това е единственото, което не зависи от ставащото с нас навън. (6.418)