В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
В космически смисъл собствеността е съвършено нелепа, а привързаността към нея може да се нарече вериги за духа. Вместо да продължи събирането на опит и знания в пространството на Надземния свят, духът, не изживял чувството за собственост, продължава да затъва в обкръжението на вещите, които въображаемо притежава и които неговото творческо въображение е създало в изобилие от пластичната субстанция на астралното вещество. Вещите могат да се притежават, но без чувството за собственост и тогава съзнанието не остава привързано с невидими нишки към тези вещи. Ние смятаме, че свободата се постига в духа. В противен случай защо милионерът завършва живота си със самоубийство, или управникът трепери за своята власт, или пък младият и здравият е до толкова потиснат, че не знае какво да прави със себе си. Свобода на духа може да даде само знанието, утвърдено чрез опита на живота. Затова Озареният Дух е казал: „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни“. (5.514)
Този, който иска да се приближи до нас, трябва да остави всичко. Обикновено под „всичко“ се разбират земните условия и земните вещи, с които трябва да се раздели човек. Но в действителност главната част от това „всичко“ се съдържа в този невидим, но тежък багаж, който влачи след себе си не освободеното съзнание, претоварвайки се с неща, които са ненужни. Колко място би се освободило, ако се изхвърли излишният багаж! И колко бърз би станал ходът без букаите на краката, ако решимостта на волята беше достатъчна, за да се освободи от тях! Трудно е да се разделиш с вековните наслоения, но изборът все пак трябва да се направи. Сметта пред прага и близостта на Владиката са несъвместими. (5.527)
Тук или там, далеко или близко, горе или долу, днес или утре, напред или назад — всичко това са земните представи за нещата. За духа всичко е тук и сега и там, където са духът и съзнанието, там всичките тези понятия, сега разделени от ограниченото земно мислене, понятия и представи, са слети в едно „Аз“ на човека. Където е съзнанието, там е всичко: там е и духът, и неговото „Аз“, но не малкото земно „аз“, а висшето, нямащо нищо, но притежаващо всичко, тъй като се е отказало от всичко. Там, където е „Азът“, там е и домът — Домът на духа. Човекът, построил си Дом за духа, не привързва съзнанието си към земния дом, а живее и пребивава в Дома на духа. И тогава всички земни домове стават временни и духът не е прикован към нито един, не е погълнат от нито един, тъй като не смята никой от тях за свой, а като даден само временно, за да има някъде едно ъгълче за тялото, което се нуждае от покрив и от облекло. Но духът не се нуждае от тях. Трябва да се разбере смисълът на тази свобода от вещи, дом и облекло, за да не се обвързва човек с тях. Тази граница на притежаване без чувство за собственост, тоест без обвързаност, е много тънка. Освобождаването от вещите в духа е необходимо за да бъде човек свободен както на Земята, така и особено в Надземния свят, където прекъснатите магнитни токове, здраво свързващи собственика с неговата собственост, запазват своята сила и държат духа в плен на вещите, обкръжаващи съзнанието. Астралните двойници на материалните вещи притежават ярка видимост на астрален план и не освободилият се в съзнанието си от земните вещи собственик продължава да ги „притежава“, тоест да смята за свои техните двойници. И вместо красотите на Тънкия свят, вместо безпределното пространство, вместо сиянието на Далечните светове или прекрасните пейзажи на невидимите за земното око планини и гори, снегове и морета, той ще вижда останките на купчини ненужни земни вещи, несъвършени и дори понякога безобразни, и ще се държи за тях, удържайки ги около себе си. Не е ли това прекалено голяма цена за собственото невежество? Учете се да гледате на всичко, което съдбата ви е дала в ръцете, като на временно притежаване на вещи, необходими само на Земята, собствеността върху които не може и не трябва да продължава в съзнанието ви нито миг повече от продължителността на земния живот. Ограничете в съзнанието си магнитните нишки на връзка с всяка вещ в рамките на нейната употреба и необходимост на Земята, за да не вземете със себе си в Надземния свят, дори и случайно, нищо от това, което сте имали на Земята. Когато не освободеният дух напуска земното тяло, той повлича след себе си дългата опашка на земната собственост, която ще се влачи след него докато не бъде отсечена. А тъй като пребиваването в Тънкия свят е много по-продължително от земното, то можете да си представите от какво се лишава човекът, обкръжил се с парцаливите останки на земните преживявания. Робуването на вещите се проявява с цялата си сила, безсмисленост и нелепост не тук на Земята, а в Надземния свят, където се налага да се плаща висока цена за изкушението от призрачното чувство за собственост. Учете се да гледате и гледайте на всичко около вас на Земята и особено на вещите, които имате, както гледа пътникът на всичко, покрай което минава. Ние сме пътници по безкраен път. Ние сме безпределни и нищо не ни принадлежи. Всичко е наше само временно, само за определено време. Временни са вещите, временни са чувствата, временно е тялото. И само Наблюдателят, Безсмъртният Регистратор, Безмълвният Свидетел вътре — Той е вечен. (6.119)