100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Макар че забогатява благодарение на откритието си, Бел нито за миг не се отказва от изследователската си работа и успява да изобрети още няколко полезни, макар и не толкова важни приспособления. Интересите му са разнообразни, но главната му грижа си остава да помага на глухите. Жена му всъщност е глухо момиче, което той някога е обучавал. Ражда двама синове и две дъщери, но момчетата умират още съвсем малки. В 1882 г. Бел получава американско гражданство. Умира в 1922 г.
Когато оценявахме влиянието на Бел, се ръководехме от значението на неговото изобретение — телефона. Според нас то е съществено, защото малко са откритията, така широко навлезли в бита ни и оказали толкова огромно въздействие върху него.
Поставяме Бел малко по-ниско от Маркони, тъй като радиото има по-разнообразно приложение. Един телефонен разговор може по принцип да се води и чрез радиото, но в много случаи (да речем, връзка със самолет по време на полет) телефонът не може да замени радиото. Да беше само това съображение, щяхме да класираме Бел значително по-ниско от Маркони. Обаче трябва да имаме предвид два други фактора. Първо, отделният телефонен разговор може да се води и по радио, но би било изключително трудно цялата ни телефонна мрежа да се замени равностойно със съответна радиосистема. Второ, Бел е първият човек, открил начин за възпроизвеждане на звука. Нещо повече, по-късно неговият метод, макар и приспособен, се използва от изобретателите на радиоприемника, грамофона и други уреди от този род. Отчитайки това влияние, поставяме Аликзандър Бел само малко по-ниско от Маркони.
43. АЛИКЗАНДЪР ФЛЕМИНГ
1881 — 1955
Аликзандър Флеминг, откривателят на пеницилина, е роден в 1881 г. в Локфийлд, Шотландия. След като завършва медицинската школа в лондонската болница „Света Мария“, Флеминг се залавя с изследвания в имунологията. По-късно, като военен лекар през Първата световна война, насочва вниманието си към инфектирани рани и забелязва, че голяма част от антисептичните средства увреждат телесните клетки дори повече, отколкото вредят на микробите. Дава си сметка, че му е необходимо някакво лекарство, което ще унищожава бактериите, без да вреди на човешките клетки.
След войната се връща в болницата „Света Мария“ и продължава да се занимава с изследванията си. В 1922 г. открива субстанция, която нарича лизозим. Той се произвежда от човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е вреден за телесните клетки. Лизозимът унищожава някои микроби, но за жалост не и онези, които са особено опасни за човека. Това откритие, макар и интересно, няма голямо значение.
Флеминг стига до големия си успех едва в 1928 г. Изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин по името на плесента (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна както за хората, така и за животните.
Получените от Флеминг резултати са публикувани в 1929 г., но почти никой не им обръща внимание. Флеминг е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от десет години това чудодейно лечебно средство остава в забвение.
Най-после в края на 30-те години двама английски медици — Хауард Уолтър Флори и Ернст Борис Чейн — попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и постигат същите резултати. После пречистват пеницилина и го изпробват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект.
С подкрепата на британските и американските власти на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производство на пеницилин в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали в сраженията, но през 1944 г. с него вече се лекуват и цивилни както в Британия, така и в Америка. Когато в 1945 г. войната завършва, пеницилинът намира приложение в целия свят.
Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на много „чудотворни лекарства“. Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик.