100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Кромуел взема страната на парламентарните сили. Той се завръща в Хънтингтън и организира кавалерия, която да воюва срещу краля. В четиригодишната битка неговите забележителни воински способности му печелят все по-голямо признание. Кромуел играе главната роля както в съдбоносното сражение при Марстън Мур (2 юли 1644 г.), което бележи поврат във военните действия, така и в решителния бой край Нейзби (14 юни 1645 г.). В 1646 г. войната приключва. Чарлз I е пленен, а Кромуел е всепризнат като победоносен предводител на парламентарните сили.
Но мир не настъпва, защото парламентарните сили са разделени на фракции, които преследват доста различни цели, и защото кралят, който знае това, отказва да се примири. След година започва втора гражданска война, предизвикана от опита на избягалия от пленничество крал да събере своите бойни сили. В резултат на подновения конфликт кралските сили са разгромени от Кромуел, по-умерените членове на парламента са отстранени, а Чарлз I е екзекутиран през януари 1649 г.
Сега Англия става република (наречена камънуелт), управлявана временно от държавен съвет, чийто председател е Кромуел. Но роялистите скоро набират сили в Ирландия и Шотландия. Те дават подкрепата си на бъдещия Чарлз II, сина на екзекутирания крал. Това предизвиква нахлуването на войските на Кромуел в Ирландия и Шотландия. Продължителните бойни действия завършват в 1652 г. с пълен разгром на роялистките сили.
Сега, когато битките са приключили, е време да се установи ново управление. Остава обаче въпросът каква конституционна форма да има то. Докато Кромуел е жив, този въпрос остава неразрешен. Пълководецът пуритан е извел до победа противниците на абсолютната монархия; но нито победата, нито престижът му са достатъчни, за да разрешат социалните конфликти на последователите му и да ги накарат да се споразумеят за нова конституция. Тези конфликти се преплитат дълбоко и с религиозните вражди, които разделят протестантите както едни от други; така и от римокатолиците.
Когато Кромуел поема властта, от Дългия парламент от 1640 г. е останало само едно незначително, непредставително екстремистко малцинство, така нареченият Ръмп-парламент, т. е. остатъци. Отначало Кромуел се мъчи да се спогоди с него за произвеждането на нови избори. Но не успява и го разпуска със сила. Оттогава до смъртта на Кромуел се създават и разпускат три различни парламента. Приемат се две различни конституции, ала не намират задоволително приложение. През целия този период Кромуел управлява с помощта на армията. Фактически той е военен диктатор. Но многократните му опити да въведе демократични процедури, както и отказът му да се възкачи на трона, който му предлагат, показват, че той не се стреми към диктатура; тя просто е неизбежна, тъй като последователите му не са способни да установят резултатно управление.
От 1653 до 1658 г. Кромуел управлява Англия, Шотландия и Ирландия, носейки титлата лорд-протектор. През тези години той осигурява на Британия, общо взето, добро управление и порядъчна администрация. Подобрява някои от прекалено строгите закони и подкрепя образованието. Кромуел е привърженик на религиозната търпимост и позволява на евреите да се настанят отново в Англия и да изповядват своята религия. (Преди това крал Едуард I ги е прогонил и повече от три столетия те са били изгнаници.) Кромуел води и успешна външна политика. Умира в Лондон от малария в 1658 г.
Наследява го най-големият му син — Ричард Кромуел, който обаче управлява кратко време. В 1660 г. на трона е възстановен Чарлз II. Трупът на Оливър Кромуел е изровен от гроба и увисва на бесилка. Този злонамерен акт не може да скрие факта, че битката за абсолютна монархия е изгубена. Чарлз II много добре разбира това и не се опитва да оспори върховенството на парламента. Когато приемникът му Джеймс II се мъчи да възстанови абсолютната монархия, той скоро е свален с безкръвна революция през 1688 г. В резултат се стига до заветната цел на Кромуел — конституционна монархия, в която кралят стои по-ниско от парламента, и до политика на религиозна търпимост.