100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

Роден е в 1632 г. в Рингтън, Англия. Завършва Оксфордския университет, където в 1656 г. получава титлата бакалавър, а в 1658-ма — магистър. Като младеж проявява голям интерес към науката, а на трийсет и шест годишна възраст е избран за член на Кралското научно дружество. Установява приятелски връзки с известния химик Робърт Бойл, а по-късно се сприятелява и с Айзък Нютън. Проявява интерес и към медицината и в тази област получава бакалавърска титла, но практикува рядко.

Повратен момент в живота на Лок е запознанството му с граф Шафтсбъри, на когото става секретар и семеен лекар. Шафтсбъри е виден изразител на либерални политически идеи и крал Чарлз II го праща за известно време в затвора заради политическата му дейност. В 1682 г. Шафтсбъри забягва в Холандия, където умира следващата година. Лок, който поради близките си връзки с него също е заподозрян, избягва в Холандия в 1683 г. Остава там, докато крал Джеймс II, приемникът на Чарлз, е свален от успешната революция в 1688 г. Лок се завръща в родината си в 1689 г. и остава да живее там. Не се оженва и умира в 1704 г.

Лок става известен най-вече с книгата си „Съчинение за човешкото разбиране“ (1690), в която разглежда произхода, естеството и пределите на човешкото знание. Неговите възгледи са в основата си емпирични, явно повлияни от Франсиз Бейкън и Рене Декарт. На свой ред идеите на Лок оказват влияние върху философи като Джордж Баркли, Дейвид Хюм и Имануел Кант. Въпреки че това съчинение на Лок е най-оригиналният му труд, едно от прочутите класически произведения на философията, то оказва по-малко въздействие върху историческото развитие, отколкото неговите политически произведения.

В „Писмо за търпимостта“ (чието първо издание в 1689 г. е анонимно) Лок поддържа възгледа, че държавата не бива да пречи на свободната верска изява. Лок не е първият англичанин, който се обявява за религиозна търпимост на всички протестантски секти; обаче убедителните му аргументи в полза на търпимостта увеличават обществената подкрепа на неговите схващания. Освен това Лок разширява принципа за търпимостта, който според него трябва да се отнася не само за християните: „… от гражданските права не бива да се изключват заради вероизповеданието си нито езичници, нито мохамедани, нито евреи“. Лок обаче е на мнение, че търпимостта не трябва да се отнася за католиците, които според него дължат вярност на чужд господар, а не на атеизма. Според съвременните норми не би трябвало да го смятаме за особено толерантен, ала здравият разум изисква да го преценяваме според господстващите по негово време идеи. Фактически за неговите читатели са били много по-убедителни аргументите му в полза на религиозната търпимост, отколкото изключенията, които допуска. Благодарение отчасти на произведенията на Лок в наши дни религиозната търпимост вече се отнася и за онези групи, които той е изключвал от този принцип.