100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
На трийсет и пет години на младежите, показали убедително, че са овладели теоретичните принципи, им предстои още петнайсетгодишно обучение, което включва практическа работа. И само онези, които докажат, че са в състояние да използват наученото в житейската практика, могат да бъдат допуснати в класата на наставниците. Предпочитани са младежите, показали недвусмислено, че отделят живо внимание на общественото благополучие.
Членството в класата на наставниците не бива да служи за примамка. Не се предполага те да бъдат богати. Допуска се само минимално количество лична собственост и нямат право на частни къщи. Те ще получават точно определена заплата (не много висока) и не могат да притежават нито злато, нито сребро. Не им е разрешено и да създават отделни семейства — те ще се хранят общо, съпругите и съпрузите също са общи. Наградата за тези философи-царе не е материалното богатство, а задоволството от това, че служат на обществото. Такива са накратко вижданията на Платон за идеалната република.
„Републиката“ е четиво, предпочитано от мнозина векове наред. Трябва да отбележим обаче, че политическата система, описана в нея, не е послужила за модел на нито едно гражданско правителство. В отрязъка между Платоновото и нашето време в повечето европейски държави са властвали наследствени монархии. През последните столетия някои страни възприеха демократична форма на управление: освен това има военна диктатура или демагогска тирания, какъвто е случаят с Хитлер и с Мусолини. Нито една от тези власти не прилича на Платоновата идеална република. Теориите на Платон никога не са възприемани от някоя политическа партия, нито пък са служили за база на политически движения, както теориите на Карл Маркс. В такъв случай трябва ли да стигнем до извода, че, макар и почитани, Платоновите съчинения са останали напълно пренебрегнати в практиката? Не, струва ни се. Вярно е, че нито едно гражданско правителство в Европа не е оформяно по Платоновия модел; но пък има поразително сходство между положението на католическата църква в средновековието и Платоновата класа на наставниците. И при нея съществува самовъзпроизвеждащ се елит, а на членовете му се втълпява една официална философия. По принцип всички мъже независимо от произхода си имат право да останат членове на духовенството (жените изобщо не влизат в сметката). Също по принцип духовните лица не могат да се женят и се предполага, че трябва да се ръководят в дейността си само от грижата за своето паство, а не от желание да се обогатяват.
Платоновите идеи дават отражение и върху управленската структура на Съединените щати. Мнозина членове на американското Конституционно събрание са познавали политическите възгледи на Платон. Разбира се, целта е била американската конституция да даде поле за изява на народната воля. Но имало е и друга цел — да осигури възможност за управници да се избират най-умните и най-свестните.
Когато оценяваме значението на Платон, бедата е там, че неговото влияние през вековете е хем широко, хем някак неусетно и косвено. Освен политическите му теории, неговите разсъждения върху нравствеността и метафизиката са въздействали на мнозина философи след него. Ако в тази класация Платон е поставен значително по-ниско от Аристотел, то е главно защото Аристотел е и забележителен учен, и философ. От друга страна, поставяме Платон по-високо от мислители като Томас Джеферсън и Волтер, тъй като техните политически възгледи са въздействали върху света в течение само на две-три столетия, докато влиянието на Платон остава непоклатимо повече от двайсет и три века.
41. ОЛИВЪР КРОМУЕЛ
1599 — 1658
Оливър Кромуел, блестящият военен предводител, който в английската гражданска война изведе парламентарните сили до победа, е вдъхновителят за установяване на парламентарната демокрация като форма на управление в Англия.
Кромуел е роден в 1599 г. в Хънтингтън. В младежките си години живее в една Англия, разкъсвана от религиозни противоречия и управлявана от крал, който непоколебимо вярва в абсолютната монархия. Самият Кромуел, провинциалист от знатен произход, е предан пуритан. В 1628 г. е избран за член на парламента, но остава в него кратко време, тъй като на следващата година крал Чарлз I го разпуска и решава да управлява страната еднолично. Едва в 1640 г., когато му трябват пари, за да води война против шотландците, кралят свиква нов парламент. Този нов парламент, чийто член отново е Кромуел, настоява за мерки, които да гарантират, че кралят няма да възстанови деспотичната си власт. Чарлз I обаче не желае да бъде подчинен на парламента и в 1642 г. избухва война между кралските привърженици и застъпниците на парламента.