100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
През трите столетия след смъртта на Оливър Кромуел неговият характер не е престанал да бъде предмет на спорове. Многобройните му критици го изобличават като лицемер, като изтъкват, че докато все настоявал за върховенството на парламента и се противопоставял на абсолютизма, фактически установил военна диктатура. Но преобладава мнението, че преклонението на Кромуел пред демокрацията е напълно искрено, въпреки че независими от него обстоятелства са го принуждавали да упражнява понякога диктаторска власт. Хората, които споделят това мнение, отбелязват, че той никога не е бил неискрен, че е отказал короната и е отричал постоянната диктатура. Управлението му обикновено е било умерено и толерантно.
Как да оценим цялостното влияние на Кромуел върху историята? Разбира се, той е известен най-вече като блестящ военен командир, разгромил роялистките сили в английската гражданска война, и това е главното му значение. Тъй като в началото на войната, преди Кромуел да излезе начело, парламентаристите търпят поражения, много е възможно, ако не беше той, те да не стигнат до окончателната победа. Успехите на Кромуел довеждат до това, че в Англия се установява и поддържа демократично управление.
Не бива да се мисли, че рано или късно всичко това бездруго щеше да стане. През XVII век по-голямата част от Европа се движи по пътя на абсолютизма; победата на демокрацията в Англия е събитие, което противостои на общата тенденция. По-късно примерът на английската демокрация ще изиграе важна роля във френското Просвещение и Френската революция и в крайна сметка — в установяването на демократични управления в Западна Европа. Освен това няма съмнение, че победата на демократичните сили в Англия има съществен принос и за установяването на демокрация в Съединените щати и в други бивши английски колонии като Канада и Австралия. Макар че самата Англия заема много малка част от света, демокрацията тръгва от нея към райони, които съвсем не са малки.
Щяхме да поставим Оливър Кромуел по-високо, ако не се налагаше да отдадем на философа Джон Лок почти равна заслуга за установяването на демократични институции в Англия и Съединените щати. Трудно е да преценим относителното значение на Кромуел, човек най-вече на действието, и на Лок, човек на идеите. Но ако вземем под внимание духовния климат по времето на Лок, можем да кажем, че подобни на неговите идеи вероятно скоро щяха да възникнат дори Лок да не беше съществувал. А без Кромуел парламентарните сили почти сигурно щяха да изгубят войната.
42. АЛИКЗАНДЪР ГРЕЙЪМ БЕЛ
1847 — 1922
Аликзандър Бел, изобретателят на телефона, е роден в Единбург, Шотландия, в 1847 г. Макар че е посещавал само няколко години училище, има добро образование — обучават го майка му и баща му, а и сам заляга над учението. Интересът на Бел към възпроизвеждането на гласове възниква съвсем естествено — баща му е бил специалист в областта на фонетиката, занимавал се с изправяне на лош изговор и преподавал на глухи.
В 1871 г. Бел се преселва в Бостън, САЩ. В 1875 г. там прави открития, които довеждат до създаването на телефона. През февруари 1876 г. иска патент за изобретението си и след няколко седмици го получава. (Интересно е да отбележим, че в същия ден, но малко по-късно от Бел, друг човек на име Илайша Грей подава молба за патентоване на подобно устройство.)
След като молбата му за патент е удовлетворена, Бел представя изобретението си на Централното изложение във Филаделфия. То предизвиква голям интерес и е отличено с награда. Въпреки това компанията „Уестърн Юниън Телеграф“, на която предлагат срещу 100 000 долара правата върху изобретението, отказва да ги купи. Затова през юли 1877 г. Бел и сътрудниците му създават собствена компания, предшественичка на днешната Ей Ти Ти (Американ Телефон енд Телеграф Къмпани). Телефонът скоро се радва на небивал търговски успех, докато накрая Ей Ти Ти става най-голямата частна корпорация в света. (Впоследствие тя се разпада на няколко по-малки компании.)
Бел и съпругата му, която през март 1879 г. държи около 15 процента от акциите на телефонната компания, едва ли са имали представа какви фантастични печалби ще донесе тя. За седем месеца те продават по-голямата част от акциите си на средна цена 250 долара едната. През ноември те се продават вече по 1000 долара едната. (Предишния март, когато акциите вървят по 65 долара, съпругата на Бел го умолява да разпродават незабавно, тъй като се страхува, че те никога вече няма да стигнат споменатата цена!) През 1881 г. двамата разпродават неразумно една трета от останалите им акции. Въпреки това в 1883 г. вече разполагат с около един милион долара.