100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

40. ПЛАТОН

427 пр, Хр. — 347 пр. Хр.

Идеите на древногръцкия философ Платон са отправна точка на западната политическа философия и на голяма част от нашата нравствена и метафизична мисъл. Неговите разсъждения на тези теми се четат и изучават повече от 2300 години. В този смисъл Платон е един от великите предтечи на западната мисъл.

Платон, който произхожда от бележит атински род, е роден около 427 г. пр. Хр. Като младеж се сближава с именития философ Сократ, който става негов приятел и учител. В 399 г. пр. Хр. Сократ, тогава седемдесетгодишен, е изправен пред съда по мъгляви обвинения в безбожие и развращаване на атинската младеж. Осъден е на смърт и присъдата е изпълнена.

Умъртвяването на Сократ — когото Платон нарича „най-мъдрия, най-справедливия и най-свестния от всички хора, които познавам“ — оставя у него трайна неприязън към демократичното управление.

Скоро след смъртта на Сократ Платон напуска Атина и през следващите десет-дванайсет години пътува по чужбина. Към 387 г. пр. Хр. се завръща в Атина, където основава школа — Академията14, която работи повече от деветстотин години.

През останалите четирийсет години от живота си Платон се занимава в Атина предимно с философия — преподава и пише. Най-бележитият му ученик е Аристотел, който постъпва в Академията на седемнайсет години, когато Платон е на шейсет. Платон умира осемдесетгодишен в 347 г. пр. Хр.

Платон е написал трийсет и шест съчинения, повечето на политически и нравствени теми, но има и произведения по въпроси на метафизиката и теологията. Очевидно не е възможно да обобщим съчиненията му в няколко изречения. Но с риск да опростим идеите му, ще се опитаме да резюмираме главните политически възгледи, изложени в най-прочутото Платоново произведение — „Републиката“, където са застъпени схващанията му за идеалното общество.

Най-добрата форма на управление, внушава Платон, е аристокрацията. Под това той разбира не наследствена аристокрация или монархия, а аристокрация по заслуги — с други думи, управление на най-свестните и най-мъдрите личности в държавата. Те трябва да се избират не чрез вота на гражданите, а чрез кооптация15.

Лицата, които вече са членове на управляващата класа на наставниците (управници-мъдреци), трябва да допускат в редиците си нови хора само въз основа на личните им качества. Платон смята, че всички — и мъже, и жени — трябва да получат възможност да покажат, че са годни да станат членове на класата на наставниците. Платон е първият от големите философи и дълго време ще остане единственият, който застъпва идеята за пълно равенство между двата пола. За да се осигури равна възможност за всички, Платон предлага децата да се възпитават и обучават от държавата. Първо, те трябва да получат цялостна физическа подготовка, като не се пренебрегват музиката, математиката и други академични дисциплини. На няколко етапа те полагат обстойни изпити. Младежите с по-нисък успех се пренасочват към стопанската дейност на обществото, а отличилите се продължават да учат. Допълнителното обучение включва не само нормалните учебни дисциплини, но и философия, под което Платон разбира неговата метафизична доктрина за идеалните форми.