100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Още по-голямо значение имат неговите „Два трактата за управлението“ (1689), в които Лок излага основните идеи на либералната конституционна демокрация. Въздействието на този труд върху политическата мисъл в целия англоезичен свят е много дълбоко. Лок твърдо вярва, че всеки човек притежава естествени права, които включват не само право на живот, но и на лична свобода и право на собственост. Главната задача на властта, твърди Лок, е да закриля всеки човек и имуществото на поданиците. Понякога наричат това схващане „теория на нощния страж за управлението“.
Като отрича така нареченото божествено право на кралете, Лок поддържа убеждението си, че всяко управление получава власт само със съгласието на управляваните. „Свободата на всеки човек в обществото означава, че той не е подчинен на никоя друга законодателна власт освен на тази, установена със съгласието на поданиците.“ Лок подчертава дебело идеята за обществения договор. Тя е заимствана донякъде от произведенията на по-ранния английски философ Томас Хобс (1588–1679). Но докато Хобс използва идеята за обществения договор, за да оправдае абсолютизма, според Лок общественият договор може да бъде отменен:
„…когато законодателите се стремят да отнемат и унищожат имуществото на хората или да ги сведат до положението на роби на една произволна власт, те се поставят в състояние на война с народа, който тогава вече не е подчинен никому и му остава само обичайният изход, който Бог е дал на всички за борба против силата и насилието.“
И още: „…у народа все още остава върховната власт да отмени или измени законодателството, когато реши, че даден законодателен акт влиза в противоречие с доверието, оказано на законодателите.“ Лок отстоява решително правото на революция. Повлиял е на Томас Джеферсън и други американски революционери.
Той е привърженик на принципа за разделение на властите; но смята, че законодателната власт трябва да стои над изпълнителната (и следователно над съдебната, която според него е част от изпълнителната). Привърженик на върховенството на законодателната власт, Лок положително би се противопоставил на правото на съдилищата да обявяват за неконституционни някои законодателни актове.
Макар да вярва твърдо в принципа, че решителната дума има мнозинството, Лок все пак дава да се разбере, че никоя власт не разполага с неограничени права: Мнозинството не може да нарушава естествените права на хората и не е свободно да ги лишава от правото на собственост. Управлението може да отнема собственост само със съгласието на управляваните.
От всичко това става ясно, че Лок е изразил по същество главните идеи на американската революция почти цяло столетие преди нея. Силно впечатление прави влиянието му върху Томас Джеферсън. Идеите на Лок проникват и на Европейския континент — по-конкретно във Франция, където са косвеният фактор, който довежда до Френската революция и до френската Декларация за правата на човека.
Макар личности като Волтер и Томас Джеферсън да са по-прославени от Лок, произведенията му предхождат техните и са им оказали силно въздействие. Ето защо логично е, струва ни се, той да стои по-напред от тях в тази книга.
45. ЛУДВИГ BAH БЕТХОВЕН
1770 — 1827
Лудвиг ван Бетховен, най-великият композитор, е роден в 1770 г. в град Бон, Германия. Музикалната му дарба се проявява още в най-ранна възраст, а първата му публикувана творба датира от 1783 г. Като младеж посещава Виена, където го представят на Моцарт, но познанството им трае доста кратко. В 1792 г. Бетховен се връща във Виена и известно време учи при Хайдн, тогава виден виенски композитор. (Моцарт умира предишната година.) Бетховен остава до края на живота си във Виена, по онова време музикалната столица на света.
Необикновената виртуозност на Бетховен като пианист прави силно впечатление и той се радва на успех както като изпълнител, така и като учител. Композира много, творбите му се приемат добре и от двайсет и пет годишна възраст той вече е в състояние да ги продава с лекота на издателите.
Когато Бетховен наближава трийсетте, се появяват първите признаци на глухотата му. Нищо чудно, че младият композитор е дълбоко разтревожен от тази страшна неприятност. Известно време дори го гложди мисълта за самоубийство.
Годините от 1802 до 1815 се смятат от някои за средния период в Бетховеновото творчество. Глухотата му се засилва и той започва да избягва общуването с други хора. Това оставя у хората погрешното впечатление, че Бетховен е мизантроп. Има няколко любовни връзки с млади дами, но всички те, изглежда, завършват злополучно и той остава неженен.