С дъх на скандал

— Заети ли сте?

— Не, по дяволите. Радвам се, че се отби. Ламър! — извика Нийл. — Имаме гост. — Удари с юмрук по стената между два постера. — Седни, Хъч, искаш ли бира?

— Ъ-хъ, благодаря.

— Не си ли на тренировка, господине? — перна го по рамото Нийл, докато отиваше в кухнята за бира.

— Трябваше да съм, но майната й. — Хъч пое студеното питие, гаврътна го и шумно се оригна. — О-о, добре ми дойде. Здрасти, Ламър.

Ламър се появи от хола. Носеше надиплена вратовръзка от мек вълнен плат, въпреки че бе по къси панталони и държеше ракета за тенис.

— Здрасти, Хъч. Как върви футболът?

— Отборът не го бива тази година. Не може да се разчита много на него. Багажа ли си разопаковаш?

Ламър сложи настрани ракетата и махна вратовръзката.

— Опитвам се да си подредя спалнята.

— Защо си правиш труда? — попита Хъч, докато се опъваше в съдрания фотьойл. — Така или иначе, това място ще заприлича след седмица на вертеп. Затова и ми харесва.

Втора година Нийл и Ламър бяха съквартиранти. Къщата бе извън района на колежа, стара, просторна и отдалечена от съседите, които викаха полицията едва след като веселбите излизаха от контрол. Първата година не разрешиха на Хъч да живее с тях, защото неговият футболен отбор трябваше да се настани в спортното общежитие. Завиждаше на свободата им и волната атмосфера в къщата.

— Когато Майръджейн пристигна през пролетта да вземе багажа на Ламър, едва не припадна като погледна вътре — изкикоти се Нийл. — Ако моят старец не беше я подкрепил, когато залитна, щяхме да имаме очертанията на тялото й върху пода на предната веранда. Знаеш как Уили Койоут остави дупка във формата на силуета си в изгнилия под.

Взе си свита цигара с „трева“ от чекмеджето на крайната маса, запали я и опъна два пъти. Хъч мрачно отказа на поканата.

— По-добре да не пуша. Дона Ди подушва миризмата от една миля. Но бих пийнал още бира.

Нийл подаде цигарата на Ламър, който запуши и хвърли на Хъч една от нервните си плахи усмивки. Нийл се върна от кухнята и подаде на госта бирата.

— Малката женичка те държи изкъсо, а? — Нийл взе фаса и вдъхна дима. — Глупак такъв, защо ти трябваше да се жениш веднага след пристигането ни в развъдника на мадами, наречен университет?

— Не е толкова лошо — измърмори Хъч.

Нийл сви ръка зад ухото си.

— Какъв е този шум, Ламър?

— Какъв шум?

— Не го ли чуваш? Звучи като тупкане на топка и подрънкване на верига.

— Майната ти! — Хъч пресуши и втората бира и смачка алуминиевата кутия в юмрук. — Поне мога да чукам всяка нощ.

— И аз — добави бавно Нийл. — Но не се женя за тях.

Първата среща на Хъч с Дона Ди беше на абитуриентския им бал. Той някак си се почувства задължен да я покани. И тя сякаш го бе очаквала — двамата знаеха защо, въпреки че никога не бяха го обсъждали. През лятото след завършването им, ако не беше с Нийл и Ламър, излизаше с Дона Ди.