С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Джейд се сети за няколко приемливи лъжи. Но бе невъзможно да ги гледа в очите и да ги баламосва. Бяха любопитни наистина, но тази отблъскваща човешка черта бе свързана с нещо не така честно срещано — истинска загриженост.
— Майка ми избяга с един мъж. — Очевидно нейният отговор не им направи впечатление, затова поясни. — Тя се грижеше за Грейъм, докато аз работех. Можех да работя след лекциите и в почивните дни, но сега няма да мога да си позволя да плащам за детето и всекидневните разходи.
— Естествено…
Джейд поклати глава и прекъсна декана.
— Използвах вече всички възможности, повярвайте ми. — За сметка на работата си в Савана тя беше пътувала всяка седмица до Моргънтаун, за да търси квартира, работа и приемливи условия за гледане на бебето. Усилията й бяха напразни. — Не мога да си позволя дори и най-непретенциозните грижи за детето, независимо че часовете за бавене се покриват с моята програма. Отгоре на всичко, поради наплива на студентите за есенния семестър, не си намерих работа. Майка я няма вече да ми помага и за мен е невъзможно да се запиша този семестър.
Наведе очи, защото не искаше да виждат страха й в тях. Бяха поставени на карта не само обучението й в колежа, но и бъдещето й. Нейният началник в Савана изгуби търпение към честите й отпуски и я уволни. Преди да замине, Велта бе изтеглила всичко от нищожните им спестявания, включително и от продажбата на къщата в Палмето.
Джейд имаше само двадесет долара. Дванадесет щеше да плати още довечера за стаята им в мотела. Утре вече нямаше да има пукнат грош. Мислеше си, че ще трябва да разчита на благоволението на стария си началник в Савана да я върне на предишната работа, когато го помоли.
— Отказването от стипендията изглежда доста драматична и крайна стъпка, госпожице Спери — укори я декан Хиарън.
— Съгласна съм, но сега нямам друг изход. Но няма да се откажа да следвам, доктор Хиарън. Обещавам ви! Имам причини да искам диплома, колкото се може по-бързо.
— И какви са тези причини?
— Лични.
Той се намръщи на лаконичния й отговор.
— Защо кандидатствахте за стипендия в колежа Дендър?
— Да ви кажа ли истината?
— До този момент бяхте болезнено пряма.
— Той беше един от малкото останали в трите щата, където не бях пробвала. Много други университети и колежи в региона ми отказаха финансова помощ. И тъй като Дендър е училище с християнска насоченост, разчитах на милосърдието му.
— А ако и ние бяхме ви отказали, какво щяхте да правите?
— Каквото планирам сега — да продължавам да се опитвам.
Доктор Хиарън се покашля.
— Прав ли съм, като допускам, че бащата на Грейъм…
— Бащата на Грейъм е мъртъв. — Хората винаги щяха да питат. Това бе най-простият отговор. Съмняваше се, че й вярват, но поне не упорстваха повече.
— Знам една работа — обади се внезапно Кети Хиарън. — Мили — обърна се тя към съпруга си, — ти знаеш Дороти Дейвис. Собственичката на онзи магазин, откъдето си купувам повечето дрехи. Тъкмо вчера госпожица Дороти ми сподели, че търси някой за счетоводството й. Зрението й се влошило и вече не можела да разчита фактурите.
— Не се изненадвам. Старата кримка сигурно наближава осемдесетте.
Кети го шляпна по ръката.
— Не го слушайте, Джейд. Госпожица Дороти е наистина свадлива, но в нея се крие чувствителна душа. Налага се да бъде по-рязка, за да й върви бизнеса. Интересувате ли се от тази работа?
— Интересувам се от всичко, госпожо Хиарън. А бизнесът е основният предмет в програмата ми. Но само работата няма да ми помогне. Все още не съм намерила целодневна ясла и квартира.
— Сигурно има нещо подходящо.
Джейд си помисли за двадесетте долара в портмонето си. Не можеше да остави дори депозит, докато се преместят.
— Страхувам се, че няма, госпожо Хиарън.
Деканът по студентските въпроси погледна часовника си и стана.
— Ако не тръгна веднага, ще закъснея. Време е да преминем към същността на проблема.
Свъси гъстите си вежди, но напразно се опита да изглежда строг.
— Госпожице Спери, сигурен съм, че от прекалена гордост не признавате, че сте останали без средства не по ваша вина. Никога не съм разговарял с млад човек, решил толкова твърдо да получи образование. Само най-тъжното стечение на обстоятелствата би могло да охлади ентусиазма и непоколебимостта ви. Възхищавам се от вашата гордост.
— Но от друга страна — добави той с авторитетна звънливост, която често стряскаше позадрямалите студенти, — прекалената гордост може да навреди на всеки човек. Време е да я позабравите, да проявите уязвимост и да предоставите на някой честта да ви помогне.