Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

— Семейството на господаря беше издадено. Посред нощ дойдоха войници, намериха препис от християнските писания, Chi и Rho, знака на рибата, чието име е съставено от буквите, които, както знаеш, означават Иисус Христос, Син Божи, Спасител на света. Аз треперех в тъмнината, докато войниците тикаха символа в лицето на господаря и искаха да се отрече от него. Той отказа, както и цялото семейство. Тогава ги отведоха, вързаха ги, изблъскаха ги навън и ги натовариха на една талига. Както разбираш, на мен не обърнаха внимание, бях роб, аз не съществувах. Останах да бродя като дух из празната къща. Останах там около четири дни. Хората идваха да питат какво се е случило. Не можех да повярвам! Видях го в очите им: аз бях предателят, аз бях предал своя господар. Затова избягах и се скрих в околностите.

— Как оцеля?

— Знаех за християнската общност, някои имена и места. Тъй като се криех и бягах да спася живота си, те ме приеха като един от тях, но бях изправен пред много опасности. Християните можеха да ме заклеймят като предател, властите да ме погнат като избягал роб. Ако ме заловяха, можех да очаквам кръста или да ме хвърлят на някоя мечка на арената. Един от селяните, който ме подслони, ми разказа как властите са сложили ръка върху имуществото на господаря. Аз също бях включен в него, но липсвах. Търсели ме — Нарцис вдигна ръце нагоре. — Господарке, кълна се, че не съм ги предавал, но знаех, че ако ме заловят, ще ме изтезават. Спотайвах се в околностите, две или три години, после отидох на север и намерих подслон в катакомбите. Поддържах гробовете на мъртвите. Годините бързо минаваха. След време презвитер Силвестър ми обърна внимание и аз му изповядах цялата си история.

— Сигурна съм в това! — едва се усмихна Клавдия. — И Силвестър направи така, че да дойдеш тук?

— Да, господарке, заради Константиновия едикт за веротърпимостта56. Новият ни император заявяваше съвсем ясно: избягалите роби трябва да признаят положението си и да се предадат на властите. Силвестър ми обясни, че не може да стори нищо за мен, но може да смекчи удара. Щял да ми намери прилична работа и аз наистина бях представен на Крис и пратен тук.

— Значи, не си живял тук пет години? — усмихна се Клавдия.

— Не, разбира се.

Клавдия изпитателно го погледна. Вярваше, че Нарцис казва истината или поне част от нея. Сега разбра и щедростта на августата към този сирийски балсаматор. Елена знаеше и навярно бе научила всичко за предишния живот на Нарцис.

— Шпионин си, нали? — попита Клавдия. — Това е било едно от условията на Силвестър. Всичко, което научиш, да се донася на Тимотей или на някой като мен; ето защо тогава в градината сам дойде при мен. Силвестър не прави нищо, без да определи цената му, която винаги е една и съща: напредъка на християнската общност. Добре е да си имаш шпионин във вила „Пулхра“!

— Само осведомител! — възрази Нарцис. — Знам какво видях в онази нощ, имам предвид сигналните огньове. Дадох на Силвестър клетва за вярност и я спазвам. Тогава, седнал под звездите, не разбирах, че онова, което виждам, е толкова важно.