Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

— Аха! — засмя се Клавдия. — И ти си християнин, нали, Нарцисе? Сигурна съм, че си кръстен — тупна го по рамото. — Направи грешка. Питаше се дали арианите имат по-различни погребални обреди в сравнение с ортодоксалните. Странно, помислих си, как така един езичник роб, човек, опознал погребалните обреди на Египет, знае толкова много за ортодоксалните християни и арианите? Виждаш ли — Клавдия се вторачи в него, — ти трябва да си направил и други неволни грешки — продължи тя доволна. Не смяташе да поставя под съмнение всичко, казано от Нарцис, но последната й забележка наистина го подплаши. — Та какво казваш? — подкани го тя.

— Новият ми господар беше погребален уредник. Бе добър човек, с голямо семейство, момчета и момичета. Живееха във вила на края на града, красиво място, господарке, с цветни и овощни градини, маслинови горички и лозе. Правеше собствено вино, беше чудесно на вкус. Толкова бях щастлив! Каквото господарят искаше исках го и аз. Приех Белия Христос. Вярвах във всичко, в което вярваше господарят. Той често ме използваше като пратеник, като довереник. Възхищаваше се от познанията ми за балсамирането. Смееше се, тупваше ме по рамото и казваше, че под ръцете ми и най-ужасният труп става привлекателен. В деня на сабата54, точно преди вечерята, във вилата се събираха християни. Свещениците им, вече ръкоположени, както те го наричат, идваха да празнуват agape, Евхаристията55, както те наричат празника на любовта: разчупването на хляба и пиенето на вино. Те вярват, че това са тялото и кръвта на Христос.

Господарят ми беше много богат. Беше покровител на ораторската школа в града; нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това, да покани оратори във вилата си за agape. След като церемонията свършваше, ние вечеряхме под звездите, а въздухът ухаеше от аромата на глициниите. Ораторите се забавляваха, обсъждайки един или друг въпрос. При други случаи господарят водеше цялото си семейство в школата, за да присъстват на речите на ораторите — Нарцис скри лице в ръцете си. — Какво идилично време! Вергилий трябва да го е възпял в поезията си!

— После? — настоя Клавдия.

— О, там срещах кого ли не. Ораторската школа в Капуа беше прочута; идваше дори Крис, за да подобри речта си и да се обучава как да се представя пред публика. Мислеше се за нов Цицерон. Обичаше да цитира „За Милон“, „Против Катилина“ и други речи на големия оратор. Не съм твърде сигурен — изви очи нагоре Нарцис, — но мисля, че Крис трябваше да напусне — поради някакъв скандал заради плащането на таксите, или в неговия случай заради неплащането им.

— А Гай Тулий?

Нарцис поклати глава отрицателно:

— Разговарял съм с него. Прекарвал е повечето от времето си в Галия или Британия. Езичник до мозъка на костите и не разбира за какво е цялата тази врява. Никога не съм се срещал с него, докато не пристигнах тук.

— А домоуправителят Тимотей?

— Никога не е идвал, но разбрах, че имал брат там.