Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— В този случай, малка моя — Атанасий се наведе към нея, — трябва да запиташ: кой шпионира шпионите?
Философът си тръгна.
— Клавдия?
Клавдия се извърна. На входа на градината на перистила стояха Гай Тулий и Бур. Германецът носеше рунтавата си кожена наметка, Гай бе сложил кожен нагръдник, около китката му беше навит коланът на меча, носеше походни ботуши. Под рамото си стискаше шлем, на който бяха прикрепени пурпурно червените императорски пера. Той махна с ръка.
— Клавдия, августата ми заповяда да те потърся. Тя стана и отиде при тях.
— Ще идем да огледаме пътеката към брега. Августата беше категорична. Ти ще ни придружиш. Каза, че имаш остри очи и навярно ще видиш нещо, което ние може да пропуснем.
— Е, в гората няма да види нищо! — изръмжа Бур.
— Искаш ли да вземеш наметката си? — началникът на гвардията не обърна внимание на намесата на германеца. — Преди да тръгнем, искам да ти покажа нещо — като се завъртя на пети. Гай Тулий отмина. Клавдия и Бур нямаше какво друго да направят, освен да тръгнат след него. Те заобиколиха двореца и тръгнаха към „Печалният дом“. Гай не спря там, заведе ги в доста дива горичка от сикомори — запусната част от градината където подивели къпини и коприва стигаха чак до защитната стена. Той си проправи път през тях, а зад него Бур разчистваше пътеката за Клавдия. На едно място Клавдия спря и клекна да огледа купчинка овчи и телешки кости с изсъхнали остатъци от месо, висящи по тях. Наблизо се въргаляше смачкана на топка мръсна кърпа, а под един трънен храст кана за вино от печена глина.
— Някой е пирувал тук. Гай се върна и застана над нея.
— Прислужниците винаги се измъкват нанякъде, за да изядат храната, която са отмъкнали, но това не е важно. Хайде, ела…
Стигнаха до малка просека точно пред стената Гай посочи здравия подсилен сирийски лък на земята, празен колчан и край него делвичка от печена глина почерняла от огъня.
— Намерих ги тази сутрин — обясни той, — или по-скоро хората ми и аз. Решихме да претърсим наоколо за нещо подозрително. Винаги има възможност някой от нападателите да се е промъкнал и скрил тук.
Клавдия прекоси и вдигна лъка. Дървото и тетивата бяха прогизнали, както и колчана и делвичката, която още вонеше на катран и огън.
— Трябва да е тук от известно време — прошепна тя. — Какво мислиш, Гай?
Върху гладко избръснатото лице на началника на стражата личеше напрежението от миналата нощ, под очите му имаше тъмни сенки от недоспиване.
— Искам августата да ни се беше доверила — отвърна той, сякаш говореше на себе си. — Не се засягай, Бур! — пое дълбоко дъх. — Струва ми се, опитвам се да убедя сам себе си. Подозирам, че лъкът, колчанът и делвата са били използвани от предателя. „Печалният дом“ не е бил сигнален огън, но в нощта, когато беше унищожен, предателят е използвал суматохата да изстреля запалени стрели във въздуха.
Клекнала на земята, Клавдия разглеждаше лъка и стената, после се обърна назад натам, откъдето бяха дошли. Казаното от Гай беше разумно, но въпросът кой е подпалил сигналните огньове оставаше.
— Бур! — Тя махна с ръка на наемника. — Няма да минем през горите. Не, не, Гай — вдигна ръка тя, — аз ще обясня на августата. Искам да пратиш най-добрите си мъже в горите, Бур. Искам да стоят настрана от мястото, където стана сражението. — Клавдия направи жест с ръка. — Кажи им най-грижливо да огледат местността в ляво от пътеката, когато тръгнете.
— Какво да търсят там? — попита Бур.
— Белези от лагеруване, може би двама или трима са живели в гората. Трябва да са оставили лагерен огън, да са изкопали малка яма за нужник. Може да са били войници, или дори странстващи медникари или пътуващи търговци. Да търсят ями за огън, остатъци от дрехи или храна.
Бур кимна и забърза обратно.
— А аз? — усмихна се Гай. — Имаш ли заповеди за мен?
— Да, Гай, всъщност имам.
Клавдия замълча. Над тревата долетя гласът на Атанасий.
— Търси го! — простена Гай. — Като ги знаеш философите, Септим вероятно спи някъде.
— Искам да намериш Тимотей! — заяви Клавдия. — Искам да говориш с него за скитника от гората.
— Старецът, когото намериха мъртъв край вилата?
— Същият! — потвърди Клавдия.
Гай тръгна, а Клавдия се върна, за да огледа пак лъка, колчана и малката делва, използвана да се пренесе огънят. Вече искрено бе озадачена и заинтригувана защо Нарцис е трябвало да лъже. Каза й, че излязъл от „Печалният дом“, нахранил се, пил доста и заспал малко по-надалеч. Сега мислеше, че лъже и се питаше защо. Наред с това, мрачно помисли тя, имаше още въпроси към новия си приятел.
Малко по-късно Гай се върна заедно с Тимотей, който ситнеше край него. Домоуправителят изглеждаше доста зле; занемарен, небръснат, туниката му беше покрита с петна.