Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Седни на тревата.
— Мокра е! — възпротиви се Тимотей — Да не си забравила, че снощи валя, Клавдия?
Тя сви рамене и седна на една мраморна пейка, като покани Гай да седне до нея.
— Скитникът от гората — започна тя. — Старикът, когото намерили мъртъв край вилата малко, преди императорът да пристигне.
— Точно така — съгласи се домоуправителят, примигвайки изморено. — Не помниш ли, Гай, дойдох и те заварих край него. Старецът беше голям досадник — Тимотей се обърна към Клавдия. — Скиташе из горите и често идваше във вилата да проси остатъци от храна. Селяните наоколо добре го знаеха, макар тук да не са останали много селяни — тъжно добави той. — Разбрах, че нападателите ни са убили всеки, който не успял да избяга. Трябваше да разпънем онези пленници — той вдигна пръсти до устните си. — Разпънати! — повтори той. — Християнин съм, не биваше да казвам това, нали?
— Разкажи ми за горския скитник! — настоя Клавдия.
— Един от стражите намерил стареца на пътеката — Тимотей се потупа по лявата страна. — Навсякъде тук имаше синини. Понякога се напиваше, помислих, че е паднал или е получил удар. Така ли е, Гай?
Той се съгласи:
— По друго време щяхме да хвърлим този труп в шубраците, но аз изпитах съжаление към него. Вилата има погребален ров точно зад източната стена. Накарах да отнесат трупа в „Печалният дом“ и да го завият в саван — той добави иронично: — нашият Тимотей като християнин твърдеше, че е благочестиво деяние да погребем мъртвия, да кажем молитва и да направим възлияние на гроба.
— Ти християнин ли си, или някой от семейството ти е християнин? — заинтересува се Клавдия.
— Прегледай докладите, Клавдия. Не съм вземал участие в гоненията, но семейството ми не симпатизира на християните. Все пак — Гай потупа Тимотей по рамото, — ето един, когото харесвам. Тимотей е добър човек. Както и да е, моят човек докладва, че го е намерил и Тимотей ме помоли за помощ. Накарах да пренесат скитника; тялото му беше мръсно, а главата окървавена.
— Възможно ли е да е бил убит? — запита Клавдия. Гай направи гримаса:
— Не е изключено. Но кой може да поиска да убие един старик? Помня само, че вонеше по-лошо и от кучешка бърлога. Императорът пристигна рано следобед, току след като намерихме тялото — Гай поклати глава. — Отнесоха го в моргата и сетне започна бъркотията около убийството на Дионисий.
— Тимотей, ти каза… — Клавдия замълча, искаше да бъде колкото е възможно по-точна, — … каза, че скитникът е бил досадник.
— Ами такъв беше, особено през последните дни, преди да умре. Господарке, не знам дали е паднал или е бил нападнат. Накарах да вземат тялото, защото се почувствах виновен. Старикът идваше да хлопа по портите и да разправя, че искал да се види с императора. Казах му да се измита — Тимотей замислено я погледна. — Навярно е трябвало да съм по-любезен? Ние всъщност не огледахме трупа му, нали, Гай? Войникът го зави в саван, парче зебло в действителност, качи го на носилка и го отнесе.
— Има ли още нещо? — подхвърли Гай.
Клавдия се обърна към развалините на „Печалния дом“.
— Какви хора носеха там?
— Когато се случи да умре някой гост — отвърна Тимотей. — Държим трупа на всеки, който има семейство, докато някой от близките или роднините не дойде да го поиска. Колкото до останалите — той разтърка очите си, — обикновено това са прислужници, роби от домакинството. Оставят ги там, а после ги изгарят — той се изправи: — А сега, господарке, аз си имам задължения, както и Гай.
Двамата си тръгнаха. Клавдия стана и отиде до сикомората, под която през нощта на пожара беше стоял императорът. После се върна да огледа разпръснатите по втвърдената земя остатъци от метал. Забеляза как тук-там бяха копали по земята, но почвата пак беше отъпкана.
— Клавдия! — тя се изправи, отръска прахта и надникна над един храст. Видя как Нарцис се разхожда нагоре-надолу и кърши ръце: — Клавдия!
— Точно който ми трябва! — прошепна тя. Примъкна се иззад храста, тихо пристъпи на пръсти до Нарцис и силно го бутна по рамото. Той се обърна рязко.
— Търсех те, Клавдия!
— И аз те търсех! — върна му усмивката тя. — Ела, седни и да поговорим — потупа го рамото. — Мислех, че съм добра актриса, Нарцисе, но твоята способност да играеш е равна на моята.
— Какво искаш да кажеш? — заекна той. — Клавдия, не е време за шеги. Искам да знам къде да ида да живея. Докога ще останеш във вилата?
— Това сега няма значение — Клавдия посочи градинската пейка. — Искам да поговорим за горския скитник. Не, Нарцисе, не започвай да трепериш и да плачеш! Познаваше ли старика?