Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

Клавдия вдигна очи към резбованото на върха на колоната лице със свити устни и издути страни, чиято глава бе окръжена с лозови листа. Тя вяло се запита колцина във вилата разбират напълно сложните ходове на Силвестър.

— Клавдия? — настоя Силвестър.

— Нападението е дошло от Лициний — опомни се тя. — Той е изпратил една галера на италианския бряг, но вече е имал агенти в околностите край вилата. Те са запалили сигналните огньове, след като получили сигнал оттук. Горите са гъсти и агентите на Лициний са могли да се спотайват в безопасност там, докато изчакват договорения сигнал. Има обаче нещо, за което те не са знаели, не са пресметнали — онзи странник, който бродел из тези места. Мисля, че той е разбрал за чужденците и е отишъл във вилата, за да съобщи какво е видял. За негово нещастие нашият предател или неговите съучастници са научили какво ломоти човечецът и го убили. Знаеш останалото: подпалват пожарите, галерата идва и войските слизат на сушата. Доволен ли си, Силвестре?

— От нападението срещу императора ли? Не, разбира се.

— Знаеш какво искам да кажа — иронично каза Клавдия. — Сега Константин има причина за война. И това ли е част от твоя блян, от хитроумния ти замисъл? Константин да потегли на изток и там да издаде едикти за веротърпимост? Тогава ти с твоите агенти ще се захванете да подбуждате размирици в източните провинции, нали така, и ще подготвите пътя за вашия Спасител?

Силвестър само се изсмя, вдигна ръка в поздрав и отмина.