Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Клавдия изведнъж почувства, че се задъхва, сякаш някой притиска гърдите й. Изправи се, нави парчетата пергамент в свитък и ги пъхна в квадратната торбичка на колана си. Излезе от канцеларията и тръгна по коридора. Мина покрай един от стражите и спря, като мислеше за маслената лампа, хвърлена в стаичката й. Кому беше позволено да влиза в императорските покои? Край нея забързано мина роб с две купи вода; такива можеха да минават безпрепятствено. Това ли беше направил нападателят? Да се е престорил, че е от дворцовата прислуга или роб? Продължи да върви и се озова в градината на перистила. Слънцето полека се издигаше, изсушаваше мократа настилка, изпълваше прекрасната градина със светлина, която блестеше в басейна и се отразяваше в мраморните колони. Цветните лехи започваха да се съживяват, заслепяващи окото с багри, от храстите наоколо ясно долитаха песните на птици. Клавдия си намери суха пейка и седна с лице към изгряващото слънце. Остана така с полуотворени очи, попиваща заобикалящата я красота.
— Добро утро, Клавдия! — Атанасий с още сънено, отпуснато лице седна до нея. — Извинявай, ако съм те стреснал. Събудих се рано след всичките вълнения през миналата нощ. Какво се случи всъщност?
Клавдия му разказа за нападението, като се опитваше да предаде колкото е възможно по-неопределено подробностите. Загърнал робата около раменете си, Атанасий усмихнат я слушаше, сякаш разбираше, че тя няма да му каже много.
— Търся Септим — обясни той, когато тя привърши. — Изобщо не съм го виждал. Малко съм разтревожен. Къде ли може да бъде?
Клавдия замълча; наистина искаше да бъде сама.
— О, понякога излиза да скита! — Атанасий шеговито я побутна с лакът. — И той обича да остава сам. Какво прекрасно място! Сещам се за дебата и как после ти разговаря с онзи роб.
Клавдия застина.
— Знаеш го — гласът на Атанасий си остана все така спокоен. — Който отговаря за „Печалният дом.“ Миналата вечер на пиршеството се опитах да се сприятеля с Юстин и, казано честно, той също се опитваше да стори същото. Каза нещо твърде любопитно за този роб…
— За Нарцис?
— А, да, Нарцис. Юстин мисли, че го е виждал преди, в Капуа, бил роб на доста голямо християнско семейство. Главата на семейството бил погребален агент. Юстин е сигурен, че Нарцис е работил при него.
Клавдия се опита да потисне тръпката си.
— Има и нещо друго. Следобеда, когато Дионисий умря…
— Когато беше убит — поправи го Клавдия. — Дионисий беше убит.
— Е, да, беше убит. Тогава аз отидох в „Печалният дом“. Капаците на прозорците от двете страни бяха затворени, а вратата се заключваше отвътре. Според християнската традиция добро и свято дело е да се помолиш за мъртвите. Исках да коленича край трупа на Дионисий и да кажа няколко молитви. Бях изненадан, че вратата е заключена, затова чуках, докато кокалчетата на ръката ме заболяха. Вратата скоро се отвори и се показа Нарцис с много виновен вид. Твърдеше, че бил заспал. Казах му да се отдръпне и влязох. Огледах се, но не видях нищо нередно. Старецът беше увит в дрипите си, проснат на една плоча. Обаче в това помещение имаше нещо… Бил съм в Египет, Клавдия, посещавал съм некропола на западния бряг на Нил. Ходил съм в техните магазини за балсамиране; там миришеше по същия начин.
— Забеляза ли нещо друго?
Атанасий затвори очи.
— Голям сандък в другия край, нищо повече. След като свърших молитвите, си тръгнах.
— Забеляза ли нещо нередно, Атанасий? Моля ти се, помисли!
— Само труповете. Дионисий изглеждаше ужасно, със зяпнала уста и полуотворени очи. Беше подгизнал от кръв. Едно видях: вървите и запушалката, използвани от убиеца, бяха скупчени на пода под плочата. Когато снощи Юстин се опитваше да се държи приятелски, казах му как съм ходил в „Печалният дом“, за да му отдам почит и че нямам нищо общо с пожара. Юстин не го възприе, обаче каза, че също е ходил там да се помоли. Този път „Печалният дом“ бил заключен отвън, а робът Нарцис спял под сикоморовото дърво с кана пиво до него. Юстин също поискал да види трупа и Нарцис не се зарадвал особено на тази идея.
Атанасий се изправи.
— Помниш ли стиховете на Ювенал? — Атанасий се засмя. — На едно място той се пита: „Кой ще пази пазачите?“
— После? — отвърна Клавдия.