Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— За кого говориш? — изпитателно запита Клавдия.
— За Гай! — обясни Бур. — Искам да се извиня — той впери очи в Клавдия. — Гай е добър войник, но силно се тревожи, че императрицата не му се доверява. Трябва да му обясня.
Той щракна с пръсти и продължи търсенето си.
Клавдия стана, протегна се и реши да се върне във вилата. Вече наближаваше един страничен вход, когато чу някой да произнася името й. В един портик стоеше Силвестър и й махаше с ръка.
— Надявах се да те срещна.
Клавдия се облегна на една колона и усети колко прохладен е камъкът.
— Как се чувстваш? — гласът на Силвестър звучеше загрижено — Имам предвид Мелеагър. Не се плаши от него, Клавдия. Божията справедливост е като куче, което винаги намира плячката си. Тук си сред приятели. Между другото, Мелеагър си тръгна, замина за Рим.
Клавдия усети облекчение и дълбоко пое дъх. Ужасно се страхуваше да не би отново да срещне този гладиатор.
— Толкова неочаквани неща се случиха! — поклати глава Силвестър.
— Ти ли замисли всичко това? — уморено запита Клавдия.
— Как бих могъл да планирам такъв хаос? — отвърна Силвестър, загледан над рамото й в пространството. Тя се обърна и забеляза, че край тях бързо минава Юстин.
— Е? — попита тя. — Всички са тук: Тимотей, Нарцис, Атанасий.
— Никога не съм мислил, че ще ни съпътстват убийство или предателство! — продума Силвестър.
— Защо го направи? — продължи Клавдия. — Защо покани оратори от Капуа, а не от друг някой град? В градовете по цяла Италия има подобни школи.
— Капуа беше избрана по две причини. Първо, Атанасий е навярно нашият най-голям оратор. Второ… — Силвестър я хвана за ръка и я отведе по-навътре в сянката, — римският епископ Милтиад има роднини, кръвни родственици, заловени при последните гонения. Те също бяха от Капуа. Той мислеше, че дебатът може да извади тези въпроси на преден план, че може да се появят нови сведения, някакво изясняване на случилото се преди толкова години. Толкова много хора умряха в Капуа, Клавдия, но това е в миналото — Силвестър въздъхна. — Милтиад мисли, че този дебат ще покаже, че арианската школа е свърталище на предатели и изменници, но разбира се, в живота не е толкова просто. Аз го предупредих. Гоненията свършиха, но кръвната вражда продължава.
— Знам, че Нарцис е от твоите хора. И с Тимотей ли е така?
— Разбира се. Добър човек, и много предан на вярата. Тимотей дори се пита дали трябва да служи в един езически дом.
— Теб всъщност не те е грижа, нали? — възкликна Клавдия. — Ти и Милтиад, вие двамата събрахте на едно място хора, чийто живот е изпълнен със сенки и призраци. Сигурно си знаел, че тези сенки ще се появят на повърхността. Цялото това съперничество, всичката тази злоба.
— Грижа ме е! — заяви Силвестър — Очистването, пречистването е много добро средство за събуждане на добродетелите. Вярата, нашата религия трябва да възтържествува. Казах, че има две основания този дебат да се състои. В действителност има и трето, което е основно и което породи всичко това — той сви пръсти в юмрук. — Ние имаме Елена — августата, а скоро ще имаме и нейният син. Не можеш ли да видиш, Клавдия, истинската причина за този дебат? Ние се радваме на деленията, на горчивината, на съперничеството. Ние ги харесваме. Искаме августата да се намеси, да стане една от нас, да подкрепи римския епископ. Не е достатъчно Елена само да подкрепя християнската религия. Виж между християните има повече противоречия, отколкото са бълхите в едно куче, но Рим сплотява всичко в едно цяло. Ние искаме един ден хората да разберат, че едно нападение срещу църквата ще бъде нападение срещу империята, а нападение срещу империята ще бъде нападение срещу нас.
Клавдия впи поглед в този умен свещеник, който криеше хитрите си ходове зад благо изражение и доброжелателен поглед.
— Значи, затова е всичко! — прошепна тя. — Ти искаш Елена да подкрепи римския епископ, независимо дали е прав или не: ти гледаш на себе си и своите като на властващи наред с императора цезари — духовната сила в империята. Елена ще управлява в полза на Милтиад и каквото каже императрицата, ще бъде закон. Римският епископ и императорът ще бъда едно неотделимо цяло. Християнството ще стане държавна религия, а Милтиад — нейния първосвещеник. Един ден ти ще помажеш императора, но няма да спреш дотук, нали така Силвестре? Всичко трябва да се доведе до край; навярно един ден именно римският епископ ще решава кой да носи пурпура, кой да сияе с диадемата.
— Блянове — усмихна се Силвестър, — блянове за слава, Клавдия, за това, че царството Божие ще се установи на земята. Елена постигна разбирателство с нас. Ние искаме закон, който ще ни свърже. Искаме тя да управлява в наша полза, докато учението ни стане равнопоставено на императорски едикт. — Той продължи припряно: — Едно нещо със сигурност не беше планирано или очаквано, нападението срещу вилата. Ти какво научи?