Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— О, но тя няма да научи, че крадците са Дхаа’рр — увери го Върховният. — Тя няма да узнае абсолютно нищо за тях. Дори че са наемни крадци.
— Тогава защо в това да се въвличат Дхаа’рр? Защо вие сам не си уредите нещата?
— Защото никой от върховния род не е способен да се справи с подобна деликатна задача. Поне никой, комуто бих могъл да се доверя напълно. Със сигурност никой, който после да може да изчезне в земите на Дхаа’рр, да кажем, без да бъде забелязан. Без никакви доказателства и без лица, които Трр-пификс-а да може да разпознае, никой няма да повярва на историята й.
Отново мълчание.
— За мен това си остава една безвкусна шега — каза Квв-панав. — Но ще си позволя да й се посмея. Продължавайте.
— Отново имам предвид нещо съвсем просто. Ще изпратите двама или трима от вашите най-доверени хора в дома на Трр-пификс-а недалеч от Тръстиковото село. Те ще се представят за членове на някаква несъществуваща организация, бореща се приемането на старейшинството да бъде въпрос на личен избор, и ще й предложат да й донесат нейния фссс-орган. Тя ще се съгласи и те ще направят необходимото. Точно тогава ще се намесят правителствени части, които ще овладеят положението и ще предявят обвинение срещу нея.
— Твърде рисковано — изсумтя Квв-панав. — Дори да няма никакви преки доказателства, може да се разчуе и някои да повярват на историята й.
— Ето защо нищо няма да се разчуе — кимна Върховният. — Воините ще се намесят достатъчно бързо, за да не допуснат унищожаването на нейния фссс-орган и така да предотвратят евентуалното повдигане на по-сериозно обвинение. След това… — той махна неопределено с ръка. — Помислих си, че от състрадание ще пожелаете да използвате влиянието си и ще убедите Върховния съвет тихомълком да оттегли обвиненията.
— И в замяна — също толкова тихо отменяне на предбрачното споразумение?
— Именно.
— Интересно — промърмори Квв-панав, като замислено търкаше бузата си. — Предлагате сделка.
— Разбира се, вие не бихте искали да има свидетели на станалото. Трр-пификс-а живее сама в изолиран район, но винаги трябва да имаме предвид старейшините. За щастие, има само един родов храм — този на Фрр — чиито старейшини могат да стигнат до дома й. В избраното време един от моите подчинени ще предложи открит дебат върху някакъв въпрос, който живо интересува старейшините — да кажем, за растящия брой пирамиди или за възможностите за откриване на нови работни места. Дебатът ще се състои в територията на Кеера’рр, някъде между земите на Трр и Фрр. Това ще ви предпази от нежелани свидетели на кражбата и развръзката на операцията.
— Сигурно. — Квв-панав го погледна. — Много интересно предложение, върховни вожде. Ясно е какво ще получи Дхаа’рр. Сега ми кажете вие какво ще спечелите от всичко това.
Върховният сви рамене. Идваше ред на сложната част — да убеди Квв-панав, че само по себе си това събитие е достатъчно важно, за да засегне и висши интереси.
— Върховният род може да спечели две неща. Първо, ще неутрализира Трр-пификс-а и нейните опасни идеи преди те да могат да получат разпространение. Това е основният проблем, който искам да реша колкото е възможно по-бързо.
— Не вярвам някой да й обърне особено внимание — изсумтя Квв-панав. — Не и по време на война.
— Точно обратното. Разгарът на войната е именно онова благоприятно време, в което подобни идеи спечелват по-широка публика — възрази Върховният. — При положение, че народът непрекъснато е свидетел как всяко завъртане десетки зхиррзхианци стават старейшини — при това мъчещи се дълго време в шока от дългото пътуване назад, — ще се намерят и такива, които ще откликнат на въпроса за основния смисъл и полза от старейшинството. И последното нещо, което можем да си позволим, е една обикновена, разумна възрастна жена да започне да пита за правото си да се откаже да стане старейшина.
— Вероятно — каза Квв-панав. — Но все още ми се струва не особено вероятно.
— Доверете ми се — вече е имало достатъчно много прецеденти в историята ни. Няма да навлизам в детайли. И на второ място, склонен съм да разглеждам предложената помощ като цена за едно по-благотворно сътрудничество от страна на Дхаа’рр във войната срещу хората-завоеватели.
Лицето на Квв-панав потъмня.
— Обвинявате Дхаа’рр, че работят против интересите на зхиррзхианците?
— Не точно против — каза Върховният. — Но вие имате свои собствени интереси. Те невинаги съвпадат с моите. Или с интересите на зхиррзхианския народ като цяло.
Квв-панав се усмихна.