Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
Юнк избърса очите си и шумно се изсекна.
— Не мога да докажа дали е взел нещо и от Никомидия или някъде другаде из Витиния. Но е взел със сигурност! Трябва да е взел! Когато бях млад, се срещаха и порядъчни люде, но мога да се закълна, Помпей, че този не е от тях! Твърде голямо самочувствие има, за да бъде порядъчен човек. И е твърде нагъл и невъзпитан. Държи се, все едно целият свят е негов!
— Според главатарят на пиратите, който намираше Цезар за много странен човек, по време на пленничеството си Цезар се е държал точно сякаш целият свят е негов. Хвърлял обиди в лицето на всеки срещнат, все едно се шегува! Когато му поискали двайсет таланта откуп, Цезар се бил разярил! Струвал поне петдесет таланта, обяснявал той на пиратите, които така и направили — поискали петдесет таланта!
— Значи за това спомена петдесет таланта! Усетих аз, че има някаква грешка, но бях твърде ядосан, за да го разпитвам за това, а после забравих. — Юнк поклати глава. — Това може би обяснява всичко, Помпей. Тоя е просто луд! Петдесет таланта струва животът на един цензор. Да, мисля, че човекът е луд.
— А може би се е правил на луд, за да накара Патара и Ксантос по-бързо да съберат откупа — предположи Помпей.
— Не! Той е луд, а лудостта е следствие от твърде високото самочувствие. Той винаги си е бил такъв. Но какви са били мотивите му, мен не ме интересува. Това, което ще направя аз, е да му поискам сметка за всичко, което ми стори през последните дни! Не мога да повярвам! Два милиона сестерции!
Дори Цезар да съжаляваше, че бързо си създаде нови врагове, с нищо не се издаде. Когато корабът му най-сетне хвърли котва в пристанището на Родос, той плати на капитана всички дължими разходи, като не забрави да добави нещо отгоре. След това си намери удобна, но не особено претенциозна къща в предградията и стана ученик на Аполоний Молон.
Родос беше голям остров и се радваше на политическа независимост. Намираше се в близост до югозападното малоазийско крайбрежие и представляваше морски кръстопът. Понеже много римляни, пътуващи по една или друга работа на изток, се отбиваха в града, Цезар постоянно научаваше новини и клюки и, както много други римски ученици преди него, не се чувстваше откъснат от римската цивилизация. Така съвсем навреме научи за писмото, с което Помпей заплашваше сената, както и за светкавичния отговор на сенаторите — включително и за поддръжката, която Лукул бе оказал на младия пълководец в Испания; също така научи, че миналогодишният консул Луций Октавий е умрял през март в Тарс скоро след като е пристигнал в града като управител на Киликия. Още беше рано да се разбере как точно смятат да заместят покойника. Завещанието на витинския владетел, разбира се, беше зарадвало всички в Рим — бедни и богати, но както Цезар скоро научи, далеч не всички искали да видят новите територии като съставна част от провинция Азия. Това, че Юнк беше изпратен да усвоява новата територия, не означавало, че битката е окончателно изгубена за защитниците на самостоятелна Витиния. И Лукул, и Марк Кота, настоящите консули, поддържаха идеята Витиния да се обособи в отделна провинция с отделен управител. Марк Кота отсега си правел планове да замине за Никомидия след края на консулския си мандат.
Родосци обаче се интересуваха повече от местните новини. За тях събитията, които се разиграваха в Понт и Кападокия, имаха далеч по-голяма важност от войните в Испания и политическите игрички в Рим. Вече казахме, че след като цар Тигран нахлу в Кападокия четири години по-рано, столицата Евсевия Мазака беше напълно опустяла — Тигран беше преселил всички нейни жители в новата си столица Тигранокерта. Царят на Кападокия, който с нищо не беше спечелил симпатиите на Цезар по време на срещата им преди години, сега живееше в Александрия. Когато го питаха защо не е предпочел да се скрие на римска територия, той обясняваше, че Тарс е твърде близо до владенията на Тигран, а Рим — твърде скъпо място за опразнената му кесия.