Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Макротус не се интересува много от приказките от съседни градове — всички те са клоаки на поквара в края на краищата.
— И съветниците му и военните командири ли са толкова невежи? А дворцовите му магове?
— Тях вече ги няма, маговете. Прогони ги. Колкото до останалите… — Имид повдигна рамене. — Макротус би погледнал с неприязън на такъв интерес, след като намеква за противни желания или за опасно любопитство, най-малкото.
— Виното е готово — обади се Емансипор.
Двамата светци извърнаха жадни погледи към него и Елас Сил прошепна:
— Забранени са ни такива… пороци.
Слугата повдигна вежди.
— Абсолютно въздържание?
— Не слушахте ли? — изръмжа Имид. — Всичко е незаконно в Куейнт. Никакъв алкохол, никакъв ръждивец, нито дъранг, нито приспивателни прахчета. Нито за светци, нито за никого.
А Елас Сил добави:
— Никакво месо също, само зеленчуци, плодове и риба с три перки. Клането е жестоко и освен това червеното месо е нездравословно.
— Никакви курви, никакъв комар — добави Имид. — Всички тия удоволствия са престъпни.
В отговор Емансипор изсумтя, изчука лулата си в тока на ботуша си и се изхрачи в огъня.
— Любопитно — каза Бочълайн. — Какво бихте искали да направим за вас?
— Узурпирайте трона.
— В смисъл да свалим краля?
— Именно.
— Да го свалим — в смисъл да го премахнем.
— Да.
— Да го премахнем — в смисъл да го убием.
Светците отново се спогледаха. Но не казаха нищо.
Бочълайн се обърна към далечния град.
— Склонен съм да предшествам приемането на предложението ви с предупреждение — последна възможност, ако предпочитате, да не казвате дума повече, а просто да си вземете парите и да се върнете у дома — а аз и антуражът ми най-безгрижно ще продължим към някой друг град. Значи предупреждението е следното. На този свят има по-лоши неща от един грижовен крал.
— Така си мислите вие — рече Елас Сил.
Бочълайн ѝ отвърна с добродушна усмивка.
— Това ли беше? — попита Имид Фактало. — Никакви въпроси повече?
— О, още много въпроси, драги ми господине — отвърна Бочълайн. — Уви, не вие сте тези, на които бих ги задал. Можете да си ходите.
Рицарят на Щастието Инвет Лоут застана над кошчето с плачещото бебе и погледна ядосано няколкото жени, които си говореха край кладенеца.
— Чие е това дете?
Една жена се отдели от групата и бързо притича.
— Колики са, о, Блестящо чисти. Нищо не може да се направи, уви.
Лицето на Рицаря на Щастието почервеня.
— Абсурд — сряза я той. — Трябва да има някакво лекарство, за да се накара това пале да замълчи. Не си ли чувала за последната Забрана? Ревливите бебета трябва да се конфискуват поради нарушаване добруването на гражданите. Трябва да се занасят в храма на Богинята, където ще ги научат на Порядките на Благонравие, като въпросните порядки включват клетви за мълчание.
Нещастната майка беше пребледняла. Другите жени при кладенеца припряно засъбираха децата си и бързо се пръснаха.
— Но… — заекна тя, — лекарствата, които използвахме, вече са незаконни…
— Лекарства да станат незаконни? Ти луда ли си?
— Съдържаха забранени вещества. Алкохол. Дъранг…
— Вие, майките, сте замърсявали кръвта и духа на децата си? — Самата мисъл за това го вбеси. — Чудно ли е тогава, че такова тежко престъпление е било забранено? И смееш да се наричаш любяща майка?
Тя вдигна кошчето.
— Не знаех! Ще си я прибера вкъщи…
— Твърде късно е за това. — Махна с ръка и тримата достойни зад него притичаха напред. Сбориха се с майката за кошчето с детето и един от тях я мушна в окото. Тя изскимтя, залитна назад и пусна дръжката на кошчето, а достойните забързаха с него по улицата. Жената заплака умолително след тях.
— Млък! — изрева Инвет. — Публичните прояви на чувства са забранени! Рискуваш да те арестувам!
Жената падна на колене и започна да го умолява крайно непристойно.
— Почисти се, жено. — Инвет се намръщи. — И се радвай на милостта ми.
После закрачи след достойните си с ревливото задържано бебе.
Скоро стигнаха до Великия храм на Богинята. Официалният преден вход с издигнатата платформа и четвъртития олтар отгоре — от който гласът на Богинята периодично известяваше решенията ѝ — беше твърде публичен за донасяне на ревливи бебета, така че Инвет и достойните му отидоха до една странична вратичка и един от достойните почука ритмично. След миг вратичката се открехна.
— Дайте ми това — каза Инвет и взе кошчето с пищящото почервеняло от рев бебенце. Влезе в коридора и затвори вратата.
Жрицата срещу него, загърната в халат и воали, но не достатъчно, за да прикрият прекомерната ѝ пълнота, зяпна бебето с жадни очи и прошепна: